ПРОПОВЕД НА ЛАЗАРОВА СЪБОТА (Отсъствието на любов поражда зло)

Версия за печат

Това е било някакво предшестване на Светлото Христово Възкресение. Както понякога ние поставяме като мото на някакви наши съчинения стихове, задавайки с това определен тон на нашето произведение, така и Господ задава определен тон на предстоящето събитие.

Пред нас е Страстната седмица. За тези, които в дните на Великия четидесетдневен пост не са смогнали да преуспеят в добродетелния живот и, пробуждайки се, погледнали назад, са осъзнали,че това не се е случило, Страстните дни са още една възможност да се изменят към по-добро.

Най-важното изменение, което ние всички с вас трябва в дните на Великия пост да внесем в своята собствена душа, освен точното отчитане на нашето духовно състояние, е да избягваме всичко, което може да ни потопи в някакво състояние на тъма и порочност…

Така ето, най-важното, главното, като заключение на счетоводен отчет „Общо”, това е, че ние с вас трябва да заобичаме Бога и ближния с цялата си душа, с всичките си мисли, с цялото си сърце.

Грубо казано, следва да се помирим с тези, с които още не сме успели да помирим. Да простим на тези, на които още не сме простили, поне да си кажем добри думи един на друг. Това съвсем не би било зле, така че до Светлото Христово Възкресение да се опитаме да да извършим това, което за нас като християни, е необходимо да направим.

Всеки път, обиждайки се, обиждаме сами себе си. И ето ако ние се обиждаме един друг, злото между нас все ще расте и расте. Злото расте, любовта намалява – какво възниква? Всичко, което става в нашия живот е следствие от това, че ние с вас отчасти се потапяме… в ненавистта един към друг. Отсъствието на любов провокира злото, подхранва го.

Затова е необходимо да се изправляваме. Всеки от нас е виновен за това, което става понякога във вселената. И ето защо, за да изправим всичко наоколо, трябва да започнем от себе си. А не да се обвиняваме и да се сочим с пръст един друг.

Нека Господ по молитвите на светия праведен Лазар да ни даде ум и разум, та излизайки днес от храма, да се занимаваме с дела за спасение на душата си. Мир, любов, смирение са всички необходими добродетели.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев