ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКА СРЯДА

Версия за печат

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! На Велика сряда ние възпоменаваме трагичното събитие – предателството на Иуда. Но решението на Иуда да предаде Христос се предшествало от удивителното жертвоприношение, извършено от жената, която изляла върху главата на Спасителя скъпоструващо миро, и, както казал Сам Господ, Го приготвила за погребение (вж. Мат. 26:6-16).

За да си представим за какво става дума нужно е най-напред да осъзнаем, че мирото действително представлявало огромна ценност. Именно с миро били помазвани царете. Мирото било символ на Божественото присъствие в живота на хората. Мирото било вещество, чрез което Божието благословение се разпростирало върху човека. Навярно, от всички предмети, които били достъпни на тогавашните хора, нямало нищо по-свещено, а значи, и по-скъпо от светото миро.

И ето жената, придобивайки скъпоценното миро, го изляла върху главата на Господа и Спасителя, и настанало смущение сред апостолите – всички разбрали, че се случва нещо необичайно. А Иуда, който бил сребролюбец, даже дръзнал да каже: „Защо е това разхищение?“ После, видимо, се опомнил и решил да смекчи дръзките си думи: е, можеше мирото да се продаде и с получените пари да се извършат милосърдни дела, да се раздадат тези пари на бедните. Но евангелистът казва: съвсем не за бедните мислеше Иуда, понеже беше крадец, а за крадеца било безумие това, което извършила тази жена (вж. Ин. 12:4-6).

Днешното евангелско четиво е за безграничното милосърдие и безграничната доброта, тази същата, която, може би, е неразбираема за околните и може да предизвика не само завист, но и критика. Действително, нали и в наше време става така, че хора, особено нецърковни, които изразходват твърде малко средства за добри дела, с недоумение говорят за някакъв състоятелен човек, който построил храм, или манастир, или още нещо направил: „За какво е това? Вярващите нямат ли храмове? Имат! Да бе употребил тези пари, ако иска, за някакво добро дело…“

Осъждането на тези, които вършат добро, превишаващо всякакво разбиране на осъждащия, имат място и в нашия живот. Може, не така радикално, както в евангелския разказ, но нима и ние не осъждаме понякога нашите роднини, близки, съседи, познати за разходването на техните собствени средства - от наша гледна точка неправилно?

Днешното евангелско четиво укорява всеки, който осъжда делата на милосърдие. И затова за нас, вярващите хора, жената, която продала своето имане, за да помаже Спасителя, приготвяйки Го за погребение, е пример за милосърдие. От нас никой не изисква, подобно на нея, да продадем своето имане заради милосърдно действие. От нас не се искат такива огромни жертви. Но от нас непременно се иска да вършим дела на милосърдие и Църквата особено ни призовава към това през Великия пост.

Великият пост измина и сега всеки може да се запита: „Да, аз посещавах храма, даже се причастявах със Светите Христови Тайни, но какви дела на милосърдие извърших?“ И ако намерите какво да си отговорите: „като че ли извърших“, тогава нали и такъв отговор ще ни послужи като утеха и, най-важното, ще ни даде надежда в Божията милост, която в отговор на нашето незначително добро деяние може да ни дарува опрощение на греховете. Затова трябва много крепко да свържем в своето съзнание милосърдието и опрощението на греховете.

Разбира се, добре е, ако идваме в храма и се каем за греховете си, нали за някои и това е непосилно дело. Но ако ние, покрай покаянието вършим още и дела на милосърдие, тогава, несъмнено, получаваме в отговор и опрощение на греховете, и ответна милост от Господа. И нека запомним днешното евангелско четиво и думите, които вие сега чухте: опрощение на нашите грехове е резултат от нашето покаяние и милосърдие. Невъзможно е да се каем и да не вършим добри дела! Невъзможно е да идваме в храма и да не вършим добри дела! Невъзможно е! Понеже едното заличава другото - нашата молитва и посещението на храма се заличават от вкамененото безчувствие, неспособност и неготовност за вършене на добри дела.

Поучени от трогателното евангелско събитие, което станало предизвикателство даже за тези, които обкръжавали Спасителя, и, несъмнено, при дълбок размисъл може да е духовно предизвикателство и за нас, ние трябва да отвърнем с осъзнаване необходимостта да вършим добри дела заради нашето спасение. И това се отнася до всички - архиереи, свещеници, дякони, вярващи. Всички трябва да вършим добри дела! А нали понякога се случва така, че от амвона говорим за необходимостта от добри дела, а сами не бързаме да ги вършим, оправдавайки се със заетост, с невъзможност да обърнем на всички внимание. На всичко друго може да не обръщаме внимание, освен на вършенето на добри дела, защото без добри дела вярата е мъртва (вж. Иак. 2:26).

На всичко това сме научени от днешното евангелско четиво и да ни помага Господ - може би, даже днес – да поемем задължение според силите си да вършим добри дела, та вярата да бъде съпътствана от дела, и с вярата, съпътствана от дела, ние да се спасим.

Още веднъж сърдечно ви приветствам и поздравявам с края на Светата Четиридесетница и желая на всеки от нас в душевен мир, в спокойствие, в радост да посрещнем идващите дни на Страстната седмица и Светлото Христово Възкресение. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев