ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, стоейки в подножието на светия Кръст Христов, ние, скъпи братя и сестри, чухме разказите на евангелистите за последните часове от земния живот на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

Тези евангелски свидетелства за последните мигове от земния живот на Господа са особено важни за разбирането от нас на съкровения смисъл на Кръстните Страдания и изкуплението, извършено от нашия Господ и Спасител за целия човешки род. Затова именно тези свидетелства поставят в нашето съзнание всичко на своите места. От една страна ние виждаме на каква безмерно висока цена ни се дарува изкуплението. От друга ние ясно можем да видим и разберем, че центърът на християнството, на Църквата Божия е Сам нашият Господ Иисус Христос.

По такъв начин ние виждаме, че християнството не е някое ново нравствено учение, не е посочване пътя на човека в неговия земен живот, та преминавайки през него той да избегне страданията и да благоденства. Не. Ние разбираме от думите, а още повече от събитията от последните мигове на земния живот на Христос, че християнството е преди всичко вест за това, че въплътилият Се Бог е взел върху Себе Си греховете на целия свят.

Пострадал за нас, избавил всеки от вечно осъждане и дарувал на всички не рая, някога загубен от праотците Адам и Ева, но самото Царство Небесно. Желаeйки всеки човек да съумее да стане подобен на нашия Господ Иисус Христос син Божи по благодат.

Завършвайки Своята последна беседа с апостолите след Тайната Вечеря на Велики четвъртък, Господ казва следните думи: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих“ (Иоан 14:34). Но какво всъщност е новото в тази заповед? Нима другите пророци, философи са учели хората да се ненавиждат един друг? Не, и те са говорели за любов. Новото се заключава в думите на Господа: „Обичайте се един друг, като Аз ви възлюбих“.

По такъв начин Спасителят призовава всички нас в лицето на апостолите, непрестанно да възхождаме по стълбицата на духовното възрастване, чийто край и цел е Сам Бог.

Всяка страница от светото Евангелие и особено прочетените от нас днес повествования за Страстите Христови, говорят за това какъв човек може да бъде на върха на духовното и нравствено съвършенство. И никой, нито един човек, не може да каже, че Христос е бил такъв, защото е Син Божи. Понеже имало е сонмове мъченици, преподобни и други светии, които в много неща се уподобили на Богочовека Христос, бидейки обикновени синове човешки. Сили за този подвиг им давал Сам Иисус Христос и те вършели този подвиг не от някакви интелектуални или нравствени съображения, а защото чувствали Господа в своето сърце, защото Го обичали повече от своя живот, защото те могли да кажат заедно с апостол Павел: „За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Фил. 1:21).

Нека, колкото може по-често, скъпи братя и сестри, да обръщаме своя взор към нашия Господ Иисус Христос. Нека най-старателно да изучаваме светото Евангелие, за да изясним за себе си насоката и смисъла на нашия духовен живот. Нека се учим на богообщение чрез молитвата, призовавайки в сърцето си Господ Иисус Христос да Се всели в нашето сърце, да измени нашия живот, да ни помага винаги да Го помним и във всичко да се уподобяваме на Него.

Понеже ако Христос е пред нашия духовен взор, ако Той е в нашето сърце, тогава всичко останало непременно ще ни се придаде.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев