ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКИ ПЕТЪК СЛЕД ИЗНАСЯНЕТО НА ПЛАЩАНИЦАТА

Версия за печат

Скъпи братя и сестри, настъпи Велики петък и ние стоим пред Плащаницата, на която е изобразен нашият Господ, положен в Гроба. Ние стоим пред Христос, Който заради нашето спасение възлиза на Кръста и претърпява страшни мъки. В човешкото съзнание не може да се вмести мисълта, че Бог може да умре. Той е безкрайно велик и могъществен. Обаче ние, християните, изповядваме, че Бог станал Човек, умрял за човека и с това ни спасява.

Велики петък е особен ден, ден на тържество и невероятна скръб за човешката греховност и неправда. За това колко ужасно са постъпили с Христос. Но Спасителят доброволно приема мъки, изминава пътя на страданията.

На тази служба ние слушаме думите на апостол Павел за това, че словото за кръста за погиващите е безумие. За иудеите било неразбираемо как Бог може да възлезе на Кръста, как това въобще е възможно. Те очаквали Месия, който да ги освободи от тиранията на римляните, който да им даде слава и външна свобода. Иуда страшно се разочаровал, в някакъв миг той разбрал, че Христос не е такъв Месия.

На хората често е нужен Бог велик, могуществен, наказващ и изправляващ, Бог, който върши чудеса. А Христос казва, че Той ще умре за човешкия род, че Неговите ученици трябва да служат един на друг. Спасението е възможно само тогава, когато човек умали себе си, когато започне да вкусва Тялото и Кръвта на Христос, когато стане кротък и смирен. Чули това, мнозина си тръгнали от Спасителя. Ние също често очакваме от Бога да ни помогне, да ни укрепи, да ни даде сили и богатство, власт. Ние сме готови да виждаме в Бога сила и могъщество.

За елините Кръстът Христов е безумие. Понеже езическите богове – това са страстите, това е, което укрепява човека, дава му сила и власт. А тук виждаме нещо друго.

Велики петък е тържество на човешката природа на Христос. Ние изповядваме, че Бог е умрял за човека, ние слушаме канона на Пресвета Богородица. Тя се обръща към Бога като към Своя Син. Един от песнописците нарича Христос незлоблив Господ и днес това незлобие се проявява както никога.

Ние знаем, че Христос ще възкръсне. Но днес трябва да се замислим – какви сме ние. Ако сме ученици на Христос, тогава трябва да се стремим, макар отчасти, да приличаме на Него. Ние трябва да умеем да се смиряваме, да търпим, да търсим спасението. Велики петък ни дава възможност разпределим нужните приоритети.

А още Велики петък е възможност да видим Църквата такава, каквато тя трябва да бъде. Често в Църквата хората търсят нейните слова, нейните наставления, които биха могли да укрепят човека и да намерят земната човешка правда. Но истинското тържество на Православието – това е тържеството на смирението. Бог, сътворил небето и земята, умалява Себе Си до раб. Стоейки пред Плащаницата, трябва да помним, че сме ученици Христови. Не трябва да се учудваме, че в нашия живот нещо не става по нашата воля. И когато виждаме несправедливост, тогава трябва си припомним за страданията на Христос.

Но Христос, умиращ на Кръста, ни дава надежда. Нашата надежда във Възкръсващия Бог. Ето тази надежда във великия ден желая на всички нас.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев