ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКА СЪБОТА

Версия за печат

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! „Считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ“. Така сега ни казва свети апостол Павел в посланието до Римляни, четиво от което чухме на Божествената Литургия. На пръв поглед може да си представим, че това наставление на светия апостол няма отношение към Велика събота, към това свещено възпоменание, което извършва Светата Църква в този свят ден. Но ако вникнем в смисъла и значението на това, което е свързано със съботата въобще в Свещеното Писание и с това, което говори свети апостол Павел, тогава ще видим, че тук има органична, тясна връзка между това, което говори свети апостол Павел и това, което е предмет на възпоменание в този ден.

От Свещеното Писание ние знаем, че когато Господ сътворил целия свят и завършил създаването на света с венеца на творение то - човека, Си починал от делата Си, и този ден бил наречен събота, т. е. покой. Но не само с покой се отъждествява съботата, събота обозначава осъществяване, завършек на някакво дело. Господ завършил творението на света и човека, и този ден бил наречен събота, защото е завършек, не само покой, но и завършек на това дело, което предприел Господ като Творец.

Що се отнася до Велика събота, то тя също има отношение към творението, защото, когато Господ дошъл в този свят, Той, благодарение на Своя кръстен подвиг, извършил възсъздаване на човека. В началото на миробитието Господ сътворил човека, а в последните дни от Своя земен живот Той възсъздал човека, възродил го, дарувал му живот, не само битие, но и благобитие, т. е. това битие, което е свързано с тясно общение с Бога. Господ по такъв начин завършил в тези свещени дни на възпоменания това дело на домостроителството, за което било предсказано на предвечния съвет след грехопадението на първите хора. И Светата Църква особено почита този ден, защото това не е просто събота, ние я наричаме Велика събота, а в молитвословията и песнопенията на този ден съботата се нарича преблагословена, защото в този ден Господ, „заспал, възкръсна тридневен“.

За възпоменание на това събитие, на Велика събота Светата Църква е установила да се извършва Тайнството Кръщение, защото кръщението и кръстните страдания на Господа са тясно свързани помежду си. Свети апостол Павел затова сега в своето послание до Римляни казва, че когато извършваме кръщението, тогава в кръщение ние съумираме с Господа. Кръщението е приобщаване към плодовете на изкупителния подвиг, който извършил Господ. И затова кръщението е възвестяване, че ние приемаме да благодарим Господа за това, което Той извършил по Своята неизказана жертвена любов „заради нас човеците и заради нашето спасение“. Затова Светата Църква извършвала в този ден Тайнството Кръщение на оглашените, които се подготвяли за това Тайнство през цялата Света Четиридесетница. И съществували особени баптистериуми, в които се извършвало Тайнството Кръщение. Тези баптистерии се намирали около храмовете.

Заради такова тържество, се отслужвало богослужение, така, както и ние днес извършваме Божествена Литургия по време на която Светата Църква установила да се четат паримии, т. е. четива от Свещеното Писание на Ветхия Завет. Това са пророчески писания, които са свързани с праобрази, предсказания на тази изкупителна жертва, която извършил Господ. И ето точно по време на четенето на множество паримии се извършвало Тайнството Кръщение, а тогава, когато трябвало да четат апостолското четиво, евангелското четиво, тогава оглашените, сега вече новопросветени, новокръстени от баптистериумите влизали в храма и в същото време всички заедно пеели: „Елицы во Христа крестистеся, во Христа облекостеся“. Ето защо и ние днес също пяхме това песнопение, а после чухме от посланието на свети апостол Павел, в което се говори за смисъла и значението на Кръщението. Апостол Павел днес затова и казва в това послание, че ние не само се кръщаваме в смъртта на Господа, но и ставаме нова твар, ново творение Божие, защото ние се възсъздаваме с благодатта на Кръщението, нашата човешка природа, някога повредена от прародителския грях, се възражда за нов живот. Затова човек е наречен ново творение, затова и апостол Павел казва, че е нужно да ходим вече в обновен живот, не само да се обновим с Божествената благодат, но и да се стремим да осъществяваме своя живот в съответствие с това действие, което произвежда благодатта върху човешкото естество, върху човешката природа. Затова и свети апостол Павел заповядва, че е необходимо да считаме себе си мъртви за греха, а живи за Бога, в Христа Иисуса, нашия Господ. По такъв начин църковното установление, което е свързано с Кръщение на оглашените в древността, в първите векове, има важно значение и за нас, живеещите в XXI век, защото ние не само възпоменаваме тези исторически събития, свързани с живота на Църквата, но и трябва да напомним на себе си за нашите кръщелни обети, за това, което сме обещали на Господа при Кръщението, когато сме се кръстили на възраст. Ако пък сме били младенци и сме приели кръщение, тогава възприемниците - нашите кръстници са давали за нас обещание да живеем в святост и непорочност, защото сме се отричали от всяко зло или със своите уста, или с устата на своите възприемници, обещали на Господа да живеем в правда и истина. Затова ние сме длъжни да помним нашите кръщелни обети, та отново и отново, припомняйки си какво е извършил за нас Господ, с благодарност към Бога за възраждането на човешкото естество и за всички нас, и за всеки поотделно, да се стремим към това да спазваме всичко, което ние заповядано от Господа. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев