В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Христос воскресе!
Сега чухме евангелското повествование, посветено на уверението на апостол Тома…
Оттогава са минали две хиляди години, Христос нееднократно се явявал на Своите верни последователи. Хора са умирали за вярата и в първите векове на християнството, и в следващите Заради Христос се оттегляли в пустини, в отдалечени манастири, за да се молят. В XX век десетки хиляди вярващи били измъчвани заради Христа в Русия.
Какво отношение има повествованието за Тома неверни, по-вярно, за неповярвалия към днешния ден? Навярно, вие ще отговорите най-искрено: „Ние вярваме в Христос възкръсналия, затова сме тук, в храма, дошли сме да се помолим и да Му се поклоним“. Разбира се, това е добре. Но в какво е същността на вярата? Живеем ли ние според заповедите, които ни е оставил Христос? Живеем ли ние, изправлявайки своите грехове и беззакония? Или пък нашата вяра е епизодична: отишли сме на църква, помолили сме се. Но най-често суетата на света ни повлича и ние ставаме роби на този ден. Ние сме по-зле от Тома. Тома в първите дни след смъртта на Христос, видял Го, казал: „Господ мой и Бог мой“, и никога не отстъпил от Христа.
Господ ни е оставил Светата Църква и голямо благо в нея - Светите Тайнства. Ние можем да се приобщаваме с Тялото и Кръвта Христови, но не винаги живеем достойно. Затова образът, от една страна, на неповярвалия Тома – това сме ние с вас. На Тома, който се поклонил на Господа и Го следвал, проповядвайки Неговата истина, изпълнявайки заповедите – на него трябва да подражаваме в своя живот.
Ние знаем, че има вечност. А там ни предстои да се намерим с този багаж, който сме придобили в този временен живот. Казват, че ковчегът няма джобове. И ние знаем колко тежко умират тези, чийто смисъл на живота е бил придобиване на богатство. Припомнете си притчата за богаташа, който имал изобилна реколта (вж. Лк. 12:16-22).
Блажен е този, който богатее в Бога. А да богатееш в Бога може само чрез изпълнение на нормите и заповедите, на законите и повелите, които Бог е оставил. Ние се отнасяме твърде лекомислено към нашия временен живот. И висока е цената на такова поведение, защото от избрания житейски път зависи вечната участ. За това трябва да мисли човекът, който счита себе си за разумен…
Моли се, живей според правдата и вярата, че Бог по невидим начин ще те докосне и убедително ще ти разкаже за Своето присъствие. Сега, подобно на Тома, поклони се и кажи: „Господ мой и Бог мой! Аз ще живея така, както Ти си заповядал, за да достигна в другия свят вечно общение с Тебе“. Амин.