ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПЕТА СЛЕД ПАСХА, НА САМАРЯНКАТА

Версия за печат

Христос воскресе! Днес ние възпоменаваме срещата на Христа със самарянката. В този евангелски откъс се разказва за това как Господ дошъл в Самария, и, срещнал при кладенеца жената, й открива Истината. Този много кратък откъс дава доста храна за размисъл. За това, че човек трябва да търси Бога, да служи на Христос, а всичко останало ще му се придаде. Тази жена била обикновен човек, в нейния живот имало и грехове, и страсти. Но когато срещнала Спасителя, тя започнала да се замисля за вечното, да размишлява за своя живот. А после отишла в своя роден град, за да каже на своите съграждани, че намерила Христос. И когато нейните близки, дошли при кладенеца, послушали Господа, те казали: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос“ (Ин. 4:42).

За всеки човек рано или късно настъпва момент, когато той трябва да направи своя избор, когато той трябва да каже: „Господи, аз съм с Тебе“ или „Аз ще вървя по съвсем друг път“. За езичника, за другоплеменника, който не познава ни Христос, ни Църквата Божия, такъв избор действително бива много определен.
В живота на християнските съобщества става иначе: мнозинството от присъстващите тук и мнозинството от нашите съграждани са били кръстени или в младенческа възраст, или са приели християнството, просто защото те са носители на православната култура. Но нали да бъдеш по име християнин и да станеш такъв в живота – това са различни неща. И затова всеки от, скъпи братя и сестри, непременно трябва да преживее мига, когато вече не по нечие слово, не просто по принадлежност към църковната общност ние ставаме вярващи, а защото Господ ни Се е открил, дал ни е да почувстваме Неговата благодат. Ако човек не преживее в своя живот такъв миг, той ще мине покрай Църквата. Той може даже и в храма да бъде, но не ще разбере и няма да почувства за какво е нужно всичко това.
Днес бих искал да ви пожелая всеки от нас да се вслушва в словото Божие, да го приема, да се моли на Бога и да търси едното потребно. А останалото ще се придаде към това. Нека търсим вечността, славата Божия, да се молим на Христа, а най-важното – да Му се доверим. И тогава Господ ще ни Се открие, ще ни даде да почувстваме диханието на вечността, което наистина може да измени човека.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев