СЛОВО В СЕДМАТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА, НА СВЕТИТЕ ОТЦИ ОТ ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Епископ Силуан (Вьюров)

Светите отци на Съборите отстоявали истината за нашата православна вяра. И макар Съборите да преминавали понякога в ожесточени спорове, истината на Православието не може да бъде сведена до философски формули, самите тези формули нищо не добавят към Божественото Откровение, към това слово, с което се обърнал към нас Сам дошлият в света плът Господ. Догматите само обличат тези неизречени пренебесни истини в максимално достъпна словесна форма, но те не могат н да добавят ищо към тази Истина. Нужно е да си дадем сметка, че колкото и да не били точни думите на тези догматически формули, те трябвало да бъдат разбираеми като все пак думи на човешкия език, а истината, която те изразяват е Божествена. И все пак светите отци, които ние почитаме, не били само философи, мъдреци – не това било главното в техния живот и в тяхното свидетелство за Православието …те са свети не толкова с ума си, колкото с целия си живот. Светостта е причастност към Бога, както е известно, причастници на Бога може да станем само тогава, когато имаме очистено от греховете сърце. Именно такъв е порядъкът в богословието, за разлика от философията. Богословието върви по пътя на съзерцанието на божествените истини, а словесните формули са само свидетелство за тези истини… Богословието е свидетелство за това, което всъщност е, а светиите са свидетели, а не кабинетни учени, които изработват някакви концепции … Светите отци отстоявали Православието преди всичко със своя живот: Отците от първия Вселенски Събор в мнозинството си били изповедници, мнозина от тях преминали през мъчения, през затвори, тъй като не толкова отдавна било последното, най-страшното, гонение по времето на Диоклетиан. И ето отстоявайки тази вяра със своя живот, те и свидетелствали за нея със своето слово. И са ни оставили това истинско изложение на Православието, към което ние трябва да се придържаме и да пазим със с всички сили, с цялата пълнота на нашия живот, не само в ума, не само в паметта, но и в сърцето и в делата ни. В днешния евангелски откъс, посветен на този празник, се привеждат първите думи от Първосвещеническата молитва на Господа преди Неговите кръстни страдания, отправни към Небесния Отец: „дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ … И така, вечният живот е знание за Бога. Два са аспектите в Православието: с ума да стоиш в църковната истина, а вторият – със сърцето си да стоиш в истината на Христовите заповеди, да се стараеш да изпълняваш тези свети заповеди, за които Господ е казал: „Моята заповед е живот вечен“. Нека, следвайки примера на светите отци, да полагаме усилия сума и сърцето си да бъдем наистина православни хора, т. е. наследници на вечния живот. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.hram-ioanna-voina.ru