На нас, християните от XXI век, понякога ни се струва, че хората, живели в първото хилядолетие след Рождество Христово, били особени, смирени и богобоязливи, живели благочестиво. Сред тях, както на нас ни изглежда, нямало маловерие или неверие, от тях излезли множество светии. В нашето съзнание здраво е вкоренен такъв идеализиран образ на Църквата от първите столетия. Обаче времето било не така просто, то било изпълнено с многочислени спорове и сблъсъци. За какво спорили християните от първите векове, защо възниквали препирни и даже взаимни проклятия? Те спорили за вярата. На нас, в нашия XXI век, това ни се струва странно – за какво ще спорят за предметите на вярата? В Бога е нужно да вярваш, да Го почиташ, да Му се молиш. Но попитайте съвременните християни - колко природи или воли има в Христа? За мнозина тези въпроси са странни, и при това правилен отговор вие твърде често няма и да чуете.
Един от светците е казал така: ние спорехме за тези въпроси, за които би било по-прилично да мълчим. Евангелието, описвайки земния живот на Христос, Неговото слово не използва философски и богословски категории. Евангелието е написано на прост и разбираем език. Но после християните се сблъскали с въпроса за изтълкуване на Божествените Писания. Как да разбират личността на Христос, кой е Той? Как да разбират Неговото Богочовечество и Синовство?
Започнали да възникват многочислени спорове и разделения. Някои, в това число ересиархът Арий, се опитвали да примирят езическата култура и вярата в Христа. Арий изказал мисълта, че Христос всъщност е сътворено същество. Възникнали още много подобни изопачавания на вярата. Често те ставали от недомислие, понякога - от желание да проумеят със своя ум тайните на вярата, да обемат необятното, да направят вярата логически постижима. Най-често всичко това произлизало от гордост, от превъзнасяне, от доверяване на собствения разум. И именно поради изопачаванията, на които била подложена вярата, започнали да се свикват и Съборите, съпровождащи целия исторически път на Христовата Църква.
Сред всички Събори с най-голям авторитет се ползват Вселенските, които събирали отци от всички Църкви в тогавашния християнски свят. Първите шест Вселенски Съборив главно обсъждали теми, свързани с личността на Христа. Бог ли е Христос? Единосъщен ли е Той на Отца или е тварно същество? Кого е родила Богородица и как в зависимост от това да я наричат - може би, Христородица? Въпросът за Светия Дух, за съединението в Христос на двете природи - Божествена и човешка, въпросът за волите в Христос - колко са те, една или две, съгласно с количеството природи? Всички тези въпроси получавали едно или друго разрешение в духа на Божествените Писания. Разбира се, имало много грешки, имало хора, които се заблуждавали, а после се каели, имало хора, които, не разбирайки същността на вярата, се опитвали да примирят различните гледни точки. И всичко това се съпровождало с ожесточена полемика - анатеми и проклятия звучали от всички страни.
Ние разбираме разгорещеността на тези страсти, защото ставало дума за главното, за вярата, за това как да разберат личността на нашия Спасител Господ Иисус Христос, Който обновил съюза между Бога и човека и донесъл новата блага вест за спасението на човечеството от греха, проклятието и смъртта. Шестте Вселенски Събори обсъждали въпроси за личността на Христос, а седмият Вселенски Събор бил посветен на темата за свещените изображения.
Днес, взирайки се в миналото, ние не можем да не се удивим на Божия Промисъл, на това как Господ водел Църквата и как именно в нея живеела истината. Имало такива случаи, когато един или множество епископи и даже патриарси се отклонявали в ерес. Особено в тази връзка е показателна историята на борбата с монотелитството, когато преподобни Максим Изповедник, отстоявайки правилната гледна точка, казвал: даже ако целият свят тръгне след лъжеучението, аз няма да се подчиня на това.
Ние днес прославяме богомъдрите отци, които носели истината. Прославяме Атанасий и Кирил Александрийски, Григорий Богослов и много други свети отци, които утвърждавали православието, стремили се да опазят вярата в Христа от изопачаванията на човешкото празно мъдруване. Ние се молим днес на светите отци от Вселенските Събори да ни помогнат да запазим неизопачена вярата в Христа. Но заедно с това споменът за светите отци ни подбужда и нас, скъпи братя и сестри, да не пребиваваме в състояние на равнодушие към вярата и да изучаваме въпросите на вярата За това говори и самият факт, че сега ние виждаме немалко лъжеучители, които събират хиляди поклонници и сеят смут и разделение.
Нека изучаваме основите на вярата, за да не се отклоняваме от правия път, който сме унаследили от светите отци. Да ни даде Бог на всички нас любов към своята вяра, да я опознаваме и твърдо да вървим по пътя, който ни е начертан от учението, трудовете и живота на светите отци.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев