ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ЧЕТВЪРТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

Ние всички гръмко наричаме себе си вярващи хора. Но защо ли нашите молитви не биват чути? Ние идваме в храма, посещаваме свети места, свети мощи и чудотворни икони от други страни биват донасяни в нашата страна… Ние се стараем да се докоснем до светините, но правим това често с надеждата, че може би ще ни помогнат. Може би Господ ще ми помогне, ще реши моите семейни проблеми, ще разреши въпросите със здравето и пр. Няма да помогне.

Днес на литургията от евангелското четиво ние чухме присъдата, произнесена от Самия Господ. Стотникът пристъпил към Господа и Го помолил да изцели слугата, който лежал разслаблен и много страдал. Господ пожелад да отиде и да изцели слугата на този стотника. Стотникът обаче възкликнал: Господи! Аз съм недостоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. Стотникът вярвал, че Иисус само с една дума от разстояние ще иззцели човека. И казал Иисус на стотника: иди, и, както си повярвал, нека ти бъде. И оздравял слугата му в този час.

Ето каква вяра имал човекът, който бил далеч от Закона Божи. Неговата вяра победила неверието на тези хора, които наричали себе си синове на Царството Божие. Господ казва, че тези, които приемат Господа с вяра, ще влезат с Авраам, Исаак и Иаков в Царството Небесно; а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнвина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Ние също считаме себе си за наследници на Царството, наричаме се православни християни.

Както древние иудеи не приели Христос, осъждайки Го на страшни страдания, така и ние прогонваме Бога от своя живот. Бог ни е нужен само в най-безнадежните ситуации. Ние се сещаме за Него само, когато имаме някакъв проблем. А през останалото време за нас е по-добре да живеем без Бога. Идвайки в храма от повод на повод, ние се уподобяваме на израилтяните, които не приели Христос. Дано Господ да укрепи нашата вяра, както укрепил вярата на стотника, който се доверил на Бога и не се усъмнил в това, че Господ може да извърши чудото на изцелението. Ако и ние не се съмнявахме, ако имахме непоколебима вяра, тогава бихме могли планини да преместваме.

Ние обаче се намираме в бедствено положение, изпадаме от една крайност в друга. Нашият ум е зает с всевъзможни обществени проблеми, с природни катаклизми. Ние забравяме, че над всички нас е Господ. Днес Господ проявява милост, а утре може да отдръпне милостиво протегнатата ръка от човека, който се отдалечава от Него. Бих желал всеки от нас със сърцето си да почувства, че с начина си на живот ние оскърбяваме Бога. Идваме на изповед, изчитаме написания на хартия списък с грехове, но покаянието липсва. Нужно е да се изповядваме на Бога всеки ден, нали не можем в своите тефтери всичко да запишем – твърде често грешим.

Когато вечер останете насаме с Бога, припомнете си колко зло сте извършили, колко скръб сте донесли на околните, колко съблазни сте предизвикали и как сте огорчили Господа. Това множество грехове трябва да ни напомни за необходимостта от изправление, колко е важно да намерим изход от това бедствено положение и да последваме Господа. Нека Господ да ни дарува вярата на стотника, вярата, която ни позволява да вървим след Господа и да възсъздаваме в себе си загубения образ Божи, който ние всеки ден затъмняваме със своите грехове. Господ да ни пази от този свят, от плътта и дявола, от движенията на нашата плът. Господ да е винаги с нас!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев