В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние чухме разказа (Мат. 8:28-9:1), който светски изследователи и атеистични критици на Новия Завет често са възприемали като някаква нелепица и по този повод всячески са злорадствали. Никой от тях не е поставял пред себе си сериозно въпроса: какво в действителност означава този разказ за изгонването на бесовете от човека и вселяването им в животните?
А нали ставало дума за спасението на човека, обладан от бесове. И важността на това повествование преди всичко е в това, че Господ ни казва съвсем определено: бесовете съществуват. За Бога философите все някак си размишляват, но съвсем не признават бесовете. По всяка вероятност, това е най-голямата победа на дявола: той убедил хората в това, че не съществува. А днешното Евангелие твърди: съществува и още как съществува! И само по Божията милост били изгонени страшните бесове от човека, който се лишил от способността да живее редом с останалите хора.
Какво се е случило с него? Бих искал да охарактеризирам това с много съвременни думи: той се намирал под външно управление. Днес всички знаят какво е външно управление: това е, когато силните управляват слабите. Ако на някого не му достигат компетентност, знание, пари, тогава се появява някой, който ще го управлява. Това се случва на нивото на националните икономики, на нивото на световната икономика, и не само икономика, но и политика, когато силният е поканен да управлява слабите. И външното управление довежда до различни последствия, но да не задълбаваме в тази несвойствена за проповед тема, а да поставим акцент върху духовното в разказа, който днес чухме. Господ изгонва бесовете, притежаващ реална сила; Евангелието свидетелства, че бесовската сила не само съществува, но и е способна катастрофално да влияе върху поведението на човека, неговия разум, воля, чувства. И ако е било така във времето на Новия Завет, тогава кой може да твърди, че днес това не съществува? Нима не се осъществява и днес външно управление по отношение на съзнанието на човека?
За това се използват мощни средства, всеки може да ги изброи: и псевдоизкуство, и псевдонаука, и много други неща, които днес се използват, за да убедят човека в това, че няма Бог и никакви бесове няма. И това е най-важното за беса, за да управлява хората – на никой да не му дойде на ум, че е под външно управление. Нещастникът не може да разбере какво става в живота му – неуспех след неуспех, грешка след грешка. Той започва да се плаши, да търси причинно-следствени връзки, но нищо не се получава. От добро семейство е, има добро образование, нелоши колеги, а всичко в живота му не се нарежда както трябва.... Днешното евангелско четиво ни казва, че съществува външно управление на хората, включително от страна на тъмната сила.
Какви изводи трябва да направим от днешното повествование? При никакви обстоятелства да не отдаваме душата си на този, който може да получи над нас външно управление. А с какви средства се постига това? Със съблазни. Един човек се съблазнява от парите и нищо друго не го интересува в живота, освен колко пари да спечели. Не е важно с какви средства – главното е да има колкото може повече, всичко останало е второстепенно. Понякога такива хора привеждат високи аргументи, свързани, например, с необходимостта да развиват икономиката, но в края на краищата всичко се свежда до това, че човек попада във властта на паритге и заради тях е готов даже на престъпление. А нима са малко днес икономическите престъпления?
Но нали човека го завладяват и мисли, и стереотипи на поведение – за това работи огромна индустрия, особено чрез средствата за масова информация. Всички тези стереотипи на поведение, стереотипи на мисълта, някакви модели на поведение се формират чрез средствата за масова информация, чрез киноиндустрията, чрез телевизията, когато последните се оказват под контрола на същата тази бесовска сила, която се е вселила в свинете.
Днешното евангелско четиво ни казва, че бесовската сила може да нахлуе в живота на човека и да управлява неговото поведение, но едновременно този разказ ни помага да разберем какво трябва да правим, та тази сила никога да не ни управлява. Ние трябва да вярваме в Бога - искрено, сърдечно. Ние трябва да Го призоваваме в молитва, особено когато сме изправени пред избор. Ние трябва да станем хора действително религиозни, а думата „религия“, както е известно, означава връзка на човека с Бога. И така, ако има такава връзка, ако е затворена веригата, съединяваща човека с Бога, с най-висшата мъдрост Божествена, тогава на човека му порастват крила и той придобива способност да преодолява скърбите, колизиите, проблемите на всекидневния живот.
На всичко това сме научени чрез разказа за изгонването на бесовете и да даде Бог никаква бесовщина да не завладява нито нашите умове, нито нашите сърца, нито нашата воля.
И така, научени от днешното слово Божие, ние трябва да дадем такъв отговор: да не се поддаваме на бесовската съблазън, която може да се проявява в идеите, във философията, в киноиндустрията, в различните видове други инструменти на въздействие върху човешкия разум, върху човешката психика. Ние трябва да защитаваме своя вътрешен суверенитет от поробителството на дявола. Но с никакви мисли и даже с никакви усилия на волята с всичко това не ще се справим - много важно е да живеем в Църквата, да се причастяваме със Светите Христови Тайни, да изповядваме пред Господа своите грехове и, разбира се, да вършим дела на милосърдие, т. е. да живеем така, както Господ ни повелява. И тогава около нас ще възникне тази мощна духовна броня, способна да ни огради от всякакво дяволско изкушение.
Господ да помага на всички нас да укрепваме във вярата, благочестието, мъдростта, чистотата, да живеем според Божиите заповеди, доколкото това е по силите ни. Но най- главното - да пазим православната вяра, чрез която в молитва се съединяваме с Господа.
Превод : Иконом Йоан Карамихалев