Евангелието в днешния неделен ден отново разказва за чудеса, които извършил Христос. Започвайки повествованието с изцелението на двама слепци, които „тръгнаха подире Му и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!“. Когато Христос влязъл в дома, те „се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това?“ На което слепците отговорили: „Да, Господи!“. Видял тяхната искреност и вяра, Господ изцелява тези страдалци с думите: „Нека ви бъде според вашата вяра“ (Мат. 9:27–29).
Ще отбележим няколко момента. Христос не се отзовал веднага на молбата на тези хора. Те дълго вървели след Него, докато Той не влязъл в къщата. Господ изпитвал тяхната вяра и встъпил с тях в диалог тогава, когато това никой не можел да види. Изцелявайки ги, Той казва: „гледайте, никой да не узнае“. Христос им забранил да разказват за изцелението, защото Той не търсел за Себе Си слава. Той не вършел изцеления, нито други чудеса, за да придобие за Себе Си последователи. И ние трябва да помним, не за слава се вършат добри дела, а за да се изпълни заповедта за любов към ближните.
Тежко е за човека да живее, ако не вижда околния свят. Причината за слепотата на тези двама евангелски страдалци е за нас неизвестна. Но очевидно, че за тяхното изцеление била необходима не само безмерната Божествена любов, но и тяхната непоколебима вяра. Те чули за изцелението от Христос на кръвотечивата жена, за възкресението от Него на дъщерята на Иаир. Още бидейки слепи физически те вече прозрели духовно, затова решили твърдо да Го молят за милост към тях: «Помилуй ни, Иисусе, сине Давидов!“.
В наши дни физическото здраве понякога става самоцел в живота на човека, даже в живота на християнина, така че на въпроса: „Какво за Вас е най-важното в живота?“ – следва простодушния отговор: „Здравето, важното е всички да сме здрави“. Ние забравяме, че здравето, както и нашият живот са дар Божи, даден ни за служение на Истината, за преумножаване на Доброто и Красотата, т.е. за изпълнение на заповедите Господни, и особено на двете велики заповеди за любов към Бога и ближните.
Но така ли ние използваме този дар Божи? Или пропиляваме своите сили в грях и разпътство, нараняваме себе си и докарваме неприятности на своите близки? А когато бедата вече се е случила, ние много се притесняваме за себе си, за своите близки, искаме на всяка цена да бъдем физически здрави. Тичаме в храма само, за да запалим набързо свещи и да запишем имена за здраве, забравяйки отправените към всички нас думи на Христа: „Вярвате ли, че мога да сторя това?“
Вярата в Христа Спасителя винаги е предшествала даруването на здраве на хората. Да си припомним евангелското свидетелство за това, че Господ в Своето отечество „не извърши там много чудеса поради неверието им“ (Мат. 13:58).
Фундаментално погрешно е да се третира чудото като магическо, външно явление, като следствие от влиянието на неземни сили върху бездушния, безличен свят. Както пише философът Алексей Лосев, чудото е „среща на два личностни плана... Чудо е съвпадението на произволно възникващата емпирична история на човек с неговата идеална задача“. Затова животът на светиите е едно непрекъснато чудо, а където няма богопознание, там не може да има и чудо, което не е някакво външно явление, но тайнствено събитие, даващо на човека възможност за самопознание чрез Божието откровение. Най-великото чудо, което може да се извърши с нас, това е чудото на изцелението на нашата душа от греха, за което и говори Христос: „кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?“ (Мат. 9:5).
Много трудно е да се преодолее закостенялото мислене, егоизма и със сърцето си да отговориш на Божия призив. Но ако превъзмогнем себе си, ако чуем със сърцето си милосърдния зов на Твореца към спасение и откликнем на него, тогава за нас ще стане възможно да станем свидетели на Неговите чудеса.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев