ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ДЕВЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА. ХОДЕНЕТО НА ИИСУС ХРИСТОС И АПОСТОЛ ПЕТЪР ПО ВОДИТЕ

Версия за печат

В името на Отца, и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, ежегодно се четат, като че ли, едни и същи откъси от Евангелието след Пасха, след Петдесетница. И все пак всяка година се разкриват нови и нови истини, и всеки път по нов начин възприемаме това четиво.

За какво е днешното Евангелие? Навярно, то е за всеки от нас. Тъй като морето много често се сравнява с някакви житейски скърби, суета, и, всички ние, подобно на мореплавател, се намираме в състояние на постоянно странстване. Нашият земен живот твърде често е изпълнен и със скърби, и с изпитания, и с болести, и с напълно различни обстоятелства, които понякога не зависят от нас. И ето, подобно на тези апостоли, ние често също започваме да се боим от нещо, от нещо да бягаме и и да изпадаме в маловерие. И, разбира се, Господ винаги идва на помощ на всеки от нас, но от нас се изисква само искрена и сърдечна вяра, вяра в това, че Господ може да ни чуе и да ни помогне.

Подобно на апостолите ние често забравяме, че Господ е с нас не само в моменти на радост и успехи, но и в моменти на скърби. А ние си мислим, че когато настъпват болести и изпитания, Господ си тръгва от нас, и казваме: „Защо Господ ме е изоставил?” Но Господ винаги е с нас, и ние винаги трябва да помним и Голгота, и Гетсиманската градина. Може Господ промислително да ни изпраща тези изпитания, но Той винаги е с нас и никога не ни изоставя. От нас пък само се изисква подобна вяра. Подобна вяра, за да имаме възможност да въззовем към Бога, да протегнем ръка и тогава Той непременно ще ни помогне.

Eдин монах веднъж се заселил в пещера, където по-рано имало езическо капище. Отначало той пребивавал в много строга молитва, но в някакъв момент изпаднал в немощ и горделивостq и започнали да го нападат бесове. Те идвали при него и го прогонвали от пещерата. Отначало той казвал, че за тях тук няма място, тъй като той пребивава в молитва, но те пак идвали. Скоро започнали да разхвърлят прътите, от които той плетял кошници, но той събирал тези пръти. По някое време бесовете го хванали за дрехите и започнали да го измъкват от пещерата . И едва в този момент той възкликнал: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. И в същия момент те изчезнали А той паднал на земята, започнал да плаче и чул глас: „Защо плачеш?” И монахът отвърнал: „Господи, аз пребивавам в уединение, в молитва, в пост, а Ти допускаш бесовете да ме нападат”. И Господ казал: „А ти обърна ли се към Мене? Помоли ли Ме за помощ, за да те избавя от бесовете? Ти беше напълно забравил за Мене, пребъдвайки в гордост. Ти изричаше думите на молитвите, но си мислеше за своето. И когато ти се обърна към Мене, Аз в същата минута ти помогнах”.

И действително, Господ помага ежечасно, ежеминутно и ни идва на помощ ежедневно. Той иска от нас само искрена, сърдечна вяра и обръщане към Него.

Затова, да даде Бог да крепнем във вярата. А да се укрепваме във вярата може само като вършим своя собствен подвиг. Вяра никой не може да ни даде. Ние придобиваме вяра, посещавайки храмовете, участвайки в църковните тайнства, молейки се, пребивавайки в борба със своите страсти и пороци. Вяра придобиваме с добродетелен живот и стремеж към богопознание.

Да даде Бог на всички нас твърда вяра, която ще ни помага в нашите житейски беди и несгоди, която ще ни води към истинско спасение и ще бъде тази истинска ръка, протегната към Бога, молеща Го за помощ, на която Господ в същата минута ще откликне, ще помогне и ще спаси нашите души. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев