НАЧАЛО НА ИНДИКТА – ЦЪРКОВНАТА НОВА ГОДИНА

Версия за печат

На 1 септември Православната Църква празнува църковната нова година – началото на новата църковна година, което в съответствие с византийската традиция се нарича начало на индикта.

В Римската империя началото на индикта било началото на финансовата година. Самият индикт е една петнадесета част от индиктиона – петнадесетгодишния промеждутък от време, който се утвърдил при император Константин Велики. Официалното византийско изчисление по индиктиона започвало от 1 септември 312 година. В християнската Църква календарното изчисление по индиктите било въведено в царстването на Юстиниан I (527–565).

Основният смисъл на богослужението на Новата година е възпоменаване проповедта на Спасителя в Назаретската синагога, когато Иисус Христос прочел пророчеството на Исаия (Ис. 61:1–2): „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година". И добавил: „Днес се изпълни това писание, което чухте“ (Лк. 4:16–22).

От времето на идването в света на Спасителя на човечеството е дарувана от Бога възможност за спасение – избавлението от несвободата (от робството на греха), придобиване на добродетели (на богоподобно съвършенство) и даже обожение. Именно това трябва да бъде целта и съдържанието на целия живот на християните, а по-конкретно – на настъпващата нова църковна година.

Светиите ни учат, че всеки ден, всяка година от своя живот човек трябва да изживее като последни, след които го чака строгият и нелицеприятен съд Божи. Затова и настъпващата година, както и всяка друга, трябва да се използва с духовна полза, повече да се грижим за своята душа, търсейки „първом Царството на Бога и Неговата правда“, вярвайки на думите на Христа, че тогава всичко останало ще ни се придаде (Мат. 6:33).

Затова и в песнопенията за празника се говори, че Господ дошъл в света, за да „подобри създанието“ Си, „като ни завеща установления и години за нашето спасение“. Прославяйки и благодарейки на Христа в празничните песнопения за Неговия жертвен подвиг за спасението на човечеството, Църквата „принася“, т. е. посвещава новата църковна година на Твореца на света, Който е „поставил времена и години в Своя власт“. Началото на годината ние посвещаваме на Началника на нашето спасение Христос. Това означава, че ние, вярващите християни, даваме обещание да посветим цялата настъпващата година на Бога – да служим на Него, а не на своите греховни желания. И това служение на Доброто трябва да ни насочи към борба с греха в себе си и около нас, към възрастване в добродетелите, както е и казано в псалома: „отклонявай се от зло и прави добро“. Затова Църквата се моли на богослужението да ни удостои нас „да започнем живота си благоугодно на Тебе, Владико, с началото на годината“; „да ни удостои започнали годината“ и „да я завършим благоугодно“, така че „Господ да я благослови с благополучие, нашата награда за положените трудове в нашето служение на Доброто да стане познанието на Бога – истинското Добро – и нашето изменение към по-добро, за да „славим Неговата безкрайна доброта“.

В тропара на празника Църквата моли Бога „сътворил дни и нощи, времена и години,
да благослови и сега венеца на годината, да защити и съхрани в мир православните християни“ .

Превод: Иконом Йоан Карамихалев