ПРОПОВЕД НА РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТАТА ВЛАДИЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ

Версия за печат

На днешния ден ние, прославяйки Царицата на небето и земята, се замисляме по-дълбоко за това колко много за живота на света може да означава раждането на човека.

Разбира се, на Божиите везни, в Божиите очи животът на всеки човек е безценен, неслучайно Христос казва, че ако човек дори и целия свят да придобие, какъв откуп ще даде за душата си (вж. Мат. 16:26). Но ние разбираме, че животът и раждането на Единствената Пречиста Дева е най-изключителното явление в историята на цялото човечество. Ние говорим, че човечеството в лицето на най-благочестивите хора принася на Бога този Най-чист Плод и Божията Майка с течение на времето се удостоява да носи в утробата си Самия Сина Божи.

На днешния ден ние трябва да се замислим за това какво би било, ако Божията Майка не бе се родила. В нашия живот би царяла пустота! Какво безумие би бил нашият живот, ако не бе дошла в света Пречистата: тогава не би се въплътил и Спасителят. Всичко действително би било според думите на премъдрия Соломон: „суета на суетите и гонене на вятъра” (вж.: Екл. 1:14). Нищо не би оправдавало това, че сме дошли на този свят, и това, че ще си тръгнем от него без нищо, нещо повече, ще отидем в пропастта адова.

Но Пречистата идва, въплъщава се Синът Божи и пред всеки от нас се отварят вратите на рая.

И затова днешният ден е действително особен ден в живота на Църквата Христова. Неслучайно богослужебната година започва именно от този ден, с празника Рождество на Пресвета Богородица, и как по-най-добрия начин тропарът и кондакът на празника ни утвърждават в тази важна мисъл, която иска да ни донесе Светата Църква: не само Иоаким и Анна се радват за раждането на дългоочакваната Дъщеря, но Адам и Ева се освобождават от „тлението на смъртта”. Това е може би най-важното нещо, което може да се случи на всеки човек, защото „тлението на смъртта” е процес на разлагане, който започва с нашите грехове и страсти. И човешкият род, с идването на света на Богородица и Спасителя, е освободен от него.

Великата милост Божия към нас се заключава в това, че Божията Майка е Застъпница пред Бога за нас. Когато пристъпваме към нея, сякаш светлинен лазер просвещава душата на всеки от нас. Искаме или не, но, намирайки се пред иконата на Пречистата, ние повече от всякога чувстваме колко сме нечисти, колко сме зли, колко сме раздразнителни. Но, може би, именно благодарение на това, което чувстваме, ние и се обръщаме към Пречистата за помилване, за да ни спаси.

Нека молитвата към Пречистата Дева: „Пресвята Богородица, спаси ни!”, – една от най-кратките и най-прости молитви, която е едновременно едно от най-мощните оръдия за нашето спасение, – се разнася винаги, разнася колкото може по-често и в нашите сърца, и излиза от нашите уста.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев