ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, днес, в Неделя след Въздвижение на Животворящия Кръст Господен, в Евангелието от Марк, Богочовекът Иисус Христос говори за ценността на човешката душа. Обръщайки се към учениците и към народа, който Го заобикалял, казват: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”. Ние виждаме, че за да бъдем с Господа трябва да изпълним две условия.

Пред нас Христос създават картина, която хората, които Го слушали, разбрали: „Палестина била във властта на Рим и човек, който нарушавал закона на Рим, трябвало да принесе публично покаяние. То ест той трябвало да носи кръст в знак на своята покорност, на смирение пред Рим до мястото на наказанието”.

Кръстът Господен пък, това не е оръдие за наказание,  а символ (кораб) на спасението, но при условие че се отречеш от себе си, от своята индивидуалност, от своето „его”. Понеже човек се стреми да постави себе си за глава на ъгъла на своя живот и прави всичко, за да е най-добре. Човек забравя, че всичко това е получил от Бога. Човек ще смогне да понесе своя кръст само тогава, когато действително преодолее своя стремеж към света, към тези блага и утехи, и към съблазните на света, които засланят от него истинския път – пътя към Бога, затова и Господ казва: „Без кръста е невъзможно да се приближиш към Мене, към Бога”. И пояснява: „Ако искаш да спасиш душата си, ще я погубиш. А ако погубиш душата си в Мое име и Евангелието, тогава ще я спасиш“. Значението на душата тук има двояко значение: душата – това е човешкият живот, и душата – това е животът, който продължава след земния живот, т. е. духовният живот. Ако се грижим само за земния си живот, стремейки се към всички блага на цивилизацията, тогава, разбира са , няма да придобием небесния, тъй като земният живот закрива от нас бъдещото състояние.

Обричаме себе си на вечна смърт, защото, облажавайки се със страстите и утехите на земния свят, ние забравяме за това, че на душата принадлежи вечността, и че във вечността ще се срещнем с Бога. И Учителят акцентира вниманието върху ценността на душата. Ако придобиеш даже целия свят, но струва ли този свят колкото твоята душа? Понеже душата е много по-ценна, защото светът е нещо временно, а душата е вечна. Външният свят ни съблазнява, поробва ни, а стремежът към духовно съвършенство превръща в любопитство. Ние искаме да познаем истината и се стремим да я познаем навсякъде. И където чуем някаква новост, се устремяваме натам, защото започваме да мислим: “А може би, истината е там? Може би, тя е скрита от нас тук, но се е открила на друго място?“ И затова, когато се появяват различни проповедници, когато възникват различни „спасители“, тогава хората, забравяйки за Кръста, се стремят да утешат своето любопитство и с това изменят на Истината, която вече ни е открита и средствата за спасение са известни. Когато с благодарност приемем Кръста, облечем се в смирение и покаяние, тогава и Син Човечески, когато дойде в славата Си, със Своите Ангели, не ще се посрами заради нас.

Днес чуваме това предупреждение и трябва да откликнем на този призив на Богочовека Иисус Христос, да направим избор. И този избор ни подсказва сам Бог, Който дошъл в света, за да спаси всички нас от вечната смърт.  Амин.