Нощен полет

Версия за печат

Небето е прокъсано от грохоти

и тъмнината няма да прикрие страха,

че нещо е надвиснало над нас,

че нещо е замислено срещу човека

и неговото утре.

От змийски съсък е опразнен Раят

и смъртоносно уязвен човекът

до края на света.

Коя посока на света

е правилна и вярна,

за да я следваш със живота си,

за да не бъде небето гневно

и опасно,

да не разтърсва космоса

с безумията ни

от генерираното в нас

високо напрежение,

от ядрените удари

на нашите сърца.

Безмилостно ще ни разстрелят

снайперите точни на омразата.

Превърнахме душите си в пустиня.

Надвиснали сме над вселената

и я заливаме със похотите си безплодни.

О, Боже,

как да ни помилваш,

когато се издигнахме

така високо, далеч от Теб

и толкова наивни и безпомощни

са нашите надежди за добро.

И толкова безсмислено сме

силни в рушенето на себе си самите…

О, Господи,

помилвай ни накрая!

Дойди, о, Господи,

дойди!