Ненадейност

Версия за печат

Пиша на ръба на света,

на предела на съществуване на епохата,

закриваща времената.

Думите се движат

с подемните си машини,

издигат ни към призрачното,

плъзнали по гърбовете на сенките,

забременели от миражи

ни спускат

в приземието на явствеността.

Не е летеж посоката

от звездите към бездънността

на човека.

Думите са хвърчила с образ на птица,

детски балончета от пяна.

Голотата им съблича духа ни.

Навалял е сняг за снежни човеци.

Разполовени сме като паднала ябълка

И с едната половина само сме човеци.

Излизаме от домовете си

и после се връщаме

по-малко човеци.

Как ще облечеш

върху душата си

тялото на греха,

дрехата без която

не може,

когато дойде Христос в Славата Си?