
В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешния ден, братя и сестри, ние се събираме в Божиите храмове, за да почетем нашите благочестиви предшественици, нашите сродници. Ние се събираме днес, за да поменем за упокой всички наши близки.
Светите отци, в частност, Св. Кирил Йерусалимски, а и преподобни Антоний Оптински, казват, че не толкова нашите покойници се нуждаят от нашите молитви, колкото ние се нуждаем от техните молитви там, във вечносттта, в Царството Небесно. При това нашите покойници се молят за нас и знаят за всички наши дела. И се молят за нас не само праведните покойници, но и тези, които са живели греховен живот ― и те знаят и се молят, казват светите отци.
Веднъж един покойник, явил се насън на свой близък, казал: „Когато вие минавате покрай гробището, ние знаем, че човек минава покрай гробището. А ако този човек, макар и кратко, се помоли за нас, дори да каже с общи думи: „Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби“, тогава Господ ни открива името на този човек, и ние всички, лежащи на гробището, се молим за него ― за този човек, който кратко ни е споменал“.
Помислете, кратката молитва на един човек колко ответни молитви предизвиква, когато за нас се молят, намиращи се във вечността. Праведниците се радват и се молят за нас, и нашите молитви за тях са двойна утеха и радост. Молят се и грешници, молят се на Бога за нас да избегнем там адските мъки, Господ да ни прати Своите ангели пазители, които да ни предпазят от всяко зло, да ни наставят на всяка добродетел, да не ни лишават от Небесното Царство и да избегнем вечните мъки.
И ние, братя и сестри, се молим за нашите покойници. Молим се, защото изпитваме любов към тях, нали сме били свързани с връзките на любовта с тях тук, в земния живот, и нашата любов не се прекъсва от смъртта. Смъртта е само праг, през който ние прекрачваме в друго измерение, преминавайки в друго битие, което на езика на православните християни се нарича Царство Небесно, вечен живот, вечно безкрайно битие.
И помнете винаги: ако ние се молим за нашите близки покойници, тогава и за нас ще има кой да се моли. Често приживе ние сякаш и не виждаме причина да се молят за нас, в семействата ни като че ли няма молитвеници, но знайте, че, молейки се за упокоение за някой близък, вие давате пример на своите деца, на своите внуци, които после ще се молят за вас.
Идвайте на днешния ден в Божиите храмове, защото днешният ден е ден на любовта, защото ние обичаме нелицемерно, когато се молим за упокоение на човека. Често ние лицемерно можем да покажем любов приживе на човека, от човекоугодие, но истинската любов се показва тогава, когато човек си тръгва от нас, а ние го помним и поменаваме.
И ние днес, братя и сестри, ще имаме двойна радост. Радост от това, че сме сторили добро, поменавайки нашите сродници. Радост от това, че сме се молили, общувайки с Бога ― Източника на всяка радост. Радост от това, че сме зарадвали нашите близки, намиращи се във вечността. И самата скръб за тяхната загуба днес се превръща в утеха и в радост от общението с тях. Те днес ни чуват. Ние днес се молим за тях. И нас, и тях Господ днес ни чува. Чува ни Господ и проявява чудесата на Своята любов, избавяйки от погибел нашите близки, наставлявайки по техните молитви и нас по пътя на добродетелния живот. Амин.
*Оригиналното заглавие е: Проповедь на Димитриевскую родительскую субботу
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев