СЛОВО В НЕДЕЛЯ 22-РА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

Днес чухме от евангелското четиво притчата за богаташа и Лазар. Това е много дълбоко повествование, което заставя всеки от нас да се замисли какво може да ни очаква след прага на смъртта. Днешната причта разказва за две противоположни съдби. Богаташът живеел бляскаво: напълно задоволен финансово, имал състояние, устройвал пиршества. Животът на Лазар бил в другата крайност: той лежал покрит със струпеи пред вратата на богаташа и само мечтаел да се нахрани с трохите, падащи от трапезата на богаташа. Със споменатата подробност за кучетата, които лижели раните на Лазар се подчертава дълбочината на неговите страдания. В определен момент и единият, и другият престъпили прага на смъртта. Богаташът страда в ада, а Лазар е възнесен в лоното на Авраам. Ние чуваме диалога на богаташа с Авраам. Той моли Авраам да изпрати при него Лазаря да накваси с вода пресъхналите му от адските страдания устни. Но Авраам казва: „Между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават“ (Лк. 16:26). Нещастният богаташ се опитва да облекчи бъдещия задгробен живот на своите петима братя, които са останали на земята и моли да им съобщи как да избегнат тези мъчения, които неминуемо ги очакват, ако те продължават да водят живот подобен на богаташа. Но Авраам и на това му отговаря: „Ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят“ (Лк. 16:31). Тази притча ни напомня, че всеки от също ще застане пред Божия Съд. „Вярата без дела е мъртва“ (Иак 2:26). И само с тях ще се изправим пред Съда Божи, а всичко останало ще остане в тленния свят. Трябва да се научим правилно да подреждаме приоритетите си, за да не изпаднем в положението на този богаташ.