НЕ Е НУЖНО ДА ТЪРСИШ БЛИЖНИЯ, ТРЯБВА САМ ДА СТАНЕШ БЛИЖЕН. Притчата за милостивия самарянин

Версия за печат

И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ (Лк. 10:25)

Слушайки днешното четиво от Евангелието от Лука, ние неволно си припомняме подобен диалог на Спасителя с богатия юноша, който дошъл при Него със същия въпрос. Но тук ситуацията е малко по-друга: пред Христос стои законник, който сам е учител, който и сам всичко прекрасно разбира. Затова Христос му отвръща с въпрос. Отговорът на законника е прекрасен, той действително разбира на какво учи хората, не изброява заповедите, а излага същността на закона.

Разговорът, като цяло, е за праведността. Основен става въпросът – каква праведност трябва да придобие човек, за да наследи живот вечен?

Праведността не се състои в това да не грешиш. Всички ние постоянно грешим. Праведността е в това да виждаш този свят през очите на Бога. Са виждаш с очите на любовта, както Христос видял законника.

Затова Той не просто му отговаря с точните думи, а води с него такъв диалог, който стартира в този човек нов процес. Процес на осмисляне, на разширяване на кръгозора и разбирането, че с това, с което той живее не е достатъчно. Господ казва, че само истинската любов ще спаси този свят, а любовта няма граници.

Не е нужно да търсиш ближния, трябва сам да станеш ближен – и това напълно друг поглед върху нещата. Ти трябва да станеш ближен на всеки, който се окаже край теб. И тогава ще стане това, което ти така искаш.

Тези размишления са много важни за нас, още повече преди началото на Рождественския пост, който ни заставя да се замислим за нашия живот, за нашата праведност. В Евангелието от Матея Господ казва: „Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно“. В същност, ето за това е разговорън. А не за това да знаем всички християнски догмати и с тези догмати благополучно да упрекваме нашите ближни, казвайки: „Ти това не изпълняваш, ти това не правиш“.

Наосочи погледа си към себе си, къма това с какво чувство ти се обръщаш към хората. Виждаш ли в тях своите ближни? Можеш ли да станеш за тях ближен? В транспорта или на работа е – във всички тези обстоятелства, в които се оказваме ние с вас. Ставаш ти ближен за тях или ти се отвръщаш от тях със своята законническа „праведност“?

Какво стои зад това „законничество“? Този въпрос Господ отправя към всеки от нас, за да каже ето тези думи – думи, не просто основани на закона, но основани на някакво по-голямо знание, което има всеки от нас. Думи за любовта Божия. „Иди и ти постъпвай така – бъди ближен на всеки“. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев