ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 24-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА. ПРИТЧАТА ЗА БЕЗУМНИЯ БОГАТАШ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние чухме от Евангелието притча, кратка по своето съдържание, но много поучителна, назидателна и, заедно с това, вразумяваща и изобличаваща ни. В тази притча се разказва за това как един човек получил много добра обилна реколта и нямало къде да събере плодовете от труда си, тъй като житниците, хамбарите и складовете му били малки за такава обилна реколта: „И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога“ (Лк. 12:17-21).

Безумието на богаташа се състояло в това, че той даже не събрал плодовете, отрано присвоил всичко за себе си и решил, че няма да дели с никого, даже с Бога, Който му създал всички благоприятни условия за такава обилна реколта. Той дори и е забравил да благодари на Бога за тези дарове, а всичко приписва на себе си, на своите трудове, на своите заслуги. „Цялото това благо е мое – казва той – и душата ми също“. Макар че Бог му е дал душата. Нищо наше нямаме тук, всичко е Божие, а той всичко приписва на себе си, като че ли е негова собственост.

Но това още не е всичко. По-нататък той казва: „Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се“ (Лк. 12:19), т. е. наслаждавай се на тези земни блага. Той вече и живота си сам си е удължил и определил колко да живее, като че ли в неговите ръце е животът му и от него зависи колко да живее.

Но Бог може в един миг да разруши нашите човешки планове. Той казал на богаташа: „В тази нощ ще ти взема душата“. То ест не той самият ще предаде душата си в Божиите ръце, а ще му я вземат, както на някой упорит длъжник, който е предаден в ръцете на жестоки лихвари.

А как е с праведника? Нима взимат насила душата на праведника? Разбира се, не. Праведните души се намират в Божиите ръце, праведникът предава душата си в ръцете Божии с радост. А тук, в случая я взимат насила.

Затова, братя и сестри, тази притча вразумява и нас. Мнозина смятат, че не приличат на този богаташ, защото ние нямаме такива житници, такива обилни реколти, които няма къде да поберем. Но, от друга страна, ние имаме много такива неща, които ни пречат да си спомним за Бога. Нима не приписваме на себе си много неща? Нима не си приписваме заслуги за дарованията, талантите, силите, здравето, които притежаваме, като този богаташ от притчата? Нима той си спомнил макар и веднъж за Бога? Нима той мислел за бъдещия вечен живот, за това какво го очаква? Той съсредоточил цялото си внимание върху себе си: всичко е мое.

Затова и тези от хората, които приписват на себе си всички дарования, които не се замислят въобще и не се грижат за спасението на душите си, които не се безпокоят за своя бъдещ вечен живот, приличат на този безумен богаташ.

Забравата за Бога, прекомерното увлечение по всички земни блага, които са напълно безцелни за душата – всичко това води до нехайство за бъдещото въздаяние. Именно с това приличаме на този безумен богаташ – когато не се безпокоим или малко се грижим за своето спасение.

Нека се стараем да богатеем в Бога, т. е. да се уповаваме само на Него, да възлагаме всичките си надежди само на Него и да търсим само в Него своето съкровище и богатство. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев