КАК ДА НАСЛЕДЯ ЖИВОТ ВЕЧЕН? (Лк.18:18–27)

Версия за печат

В днешния откъс от Евангелието от Лука „някой си началник” пита Христос: „Какво не ми достига, за да се спася?”

Преди това Господ благославял децата. Отначало учениците Му възпрепятствали идването на децата, доколкото това пречило на Учителя им да проповядва. Но Господ казал: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него” (Лк. 18:16–17).

След това законникът се обръща към Христос с въпрос, изкушавайки Го: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?”
„Защо Ме наричаш благ? – отвръща Иисус Христос, – никой не е благ, освен един Бог” (вж. Лк.18:19). Показвайки с това, че вижда лукавство в този въпрос. Законникът съзнателно ласкае Господа, настройвайки Го на такава вълна, че Той да подкрепи неговото мнение за себе си. Но хората могат да бъдат манипулирани, а да настроиш Бога на някаква вълна е невъзможно.

По-нататък Господ насочва вниманието на законника към тези ветхозаветни заповеди, които говорят за отношенията на човека към човека, защото, ако би му напомнил за отношенията с Бога, той би отговорил: „А Бога аз и така обичам” и с това разговорът би бил приключен. А сега Христос посочва на този човек неговата страст към богатството, на което този много се надява.

Иудеите били убедени, че, ако на човек се дава богатство, значи, той е особено забелязан и обичан от Бога. А тук всичко се преобръща, Господ казва: „всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мен” (Лк.18:22), ако искаш да се спасиш.

Това действително е трудно. Мнозина от нас нямаме някакво богатство, но въпреки всичко имаме толкова привързаности към този земен свят, че, ако всичко това бъде отстранено от нас, ще изпаднем в пълно униние и апатия. Всеки знае, навярно, своите страсти и трябва да ги изтръгне от себе си, защото те заслоняват любовта. А, ако нямаме любов, никога няма да станем като децата. Децата са напълно зависими от възрастните, така и ние трябва да зависим от Бога във всичко.

Ако сърцето е нечисто, човек се държи по съответния начин. А децата все още са наивни, често се усмихват и радват, без да осъзнават, че предстоят трудности и скърби. Като станем като тях, уповавайки се на Бога, ние също ще живеем и ще се радваме на живота с чисто сърце. Всички наши страсти и желания ни пречат да видим Христос, но ние трябва да се доближим до Него, да станем като Него, така че Той да ни види като „свои“.

Бог е любов, следователно да бъдем „негови” означава да бъдем способни да обичаме. Ние трябва да се постараем да се избавим от своите страсти, да не се привързваме силно към този свят и правилно да си подреждаме приоритетите: първо Господ и Царството Божие, а всичко останало ще се придаде. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев