ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 29-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Две седмици преди Рождество Христово Църквата почита паметта на светите праотци – праведниците на Ветхия Завет от Адам и Ева до Йоан Предтеча, живял на границата на християнската ера. В тази неделя четем в Евангелието (Лк. 14:16-24) за това как един човек устроил богат пир и започнал да кани на него гости. Но един си купил земя, друг волове, а трети се женил. Никой не дошъл на този пир. „Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите“ (Лк. 14: 21) и „излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми“ (Лк. 14:23). И завършва тази с думите: „никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани“ (Лк. 14:24).

През цялата ветхозаветна история Бог призовавал хората към изпълнение на Неговата воля, към живот според Неговите заповеди. Но, за съжаление едни били заети със земя и волове, дела материални, а друг пък с дела семейни. Прославяйки праведниците на Ветхия Завет, ние възпоменаваме тези хора, които следвали Бога, въпреки всякакви външни обстоятелства. Може да си представим колко тежко било на Авраам да изповядва Единия Бога сред езичниците. Тежко било на Мойсей да изпълни Божия призив и да изведе еврейския народ от робство. Но всички ветхозаветни праведници ги обединява едно – горещата вяра в Бога, желанието да Го следват. „Вярата на праотците си оправдал“ – се казва в тропара на светите праотци.

Неделята на праотците – това не е просто възпоменание „за дните на древните“. Това още и е поглед към нашата съвременност. „Мнозина са звани, но малцина избрани“. А ние с вас сред кои сме: сред званите или избраните? По думите на свети Теофан Затворник, „званите това са всички християни, избраните пък това са тези от християните, които и вярват, и живеят по християнски“. Разбира се, по своята формална принадлежност към Православната Църква чрез Тайнството Кръщение значителна част от населението на нашата страна са звани. Но не може да бъдеш християнин „в душата си“, не може да бъдеш християнин само на думи. „Вярата без дела е мъртва“ (Иак. 2:20.)
Всеки кръстен православен християнин призван да върви към Бога, призван е да изпълнява Неговата воля. Ние с вас, съвременните православни християни, притежаваме богатство, което праотците нямали. Имаме Евангелието, имаме Тайнствата. Много ние дадено и от нас, по думите на Свещеното Писание, много и ще се изисква. Затова, скъпи братя и сестри, нека се постараем да вървим към Бога. Нали ако човек прави крачка към Богу, тогава Господ ще извърви към него много други крачки. Слава на нашия Бог сега и винаги и во веки веков. Амин!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев