ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри, нашият Господ Иисус Христос на осмия ден след Своето Рождество благоволил да претърпи обрязване. В този ден Му било дадено името Иисус, което било предсказано от Архангел Гавриил на Дева Мария: „и ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния“ (Лк. 1:31–32).

Защо Господ в този ден благоволил да претърпи страдания, приемайки обрязване? Христос приел обрезание, първо, за да изпълни закона, който изисквал всеки иудеин в осмия ден да бъде подложен на обрязване, предшестващо по себе си кръщението в християнството. 

„Не да наруша (закона) съм дошъл, - казва Той, - а да изпълня“ (Мат. 5:17), и Той се подчинил на закона, за да направи нас, грешните и подвластни на закона, свободни.

За това и свети апостол Павел казва: „Бог изпрати Своя Син, за да изкупи ония, които бяха под закона“ (Гал. 4:4–5). И ето едва след като Господ Иисус Христос изпълнил целия закон, след Неговата Кръстна смърт апостолите се събрали в Йерусалим и признали почти всички обредни ветхозаветни установления на закона Мойсеев за незадължителни за християните, включително и обрязването.

Второ, Господ приел обрязване, за да ни покаже, че Той приел истинска, а не мнима плът и с това затворил устата на еретиците, които пустословили, че Христос не приел истинска плът човешка, а само привидно.

В обрязването било показано не въображаемото, а истинското Негово човечество. Понеже, ако Неговото тяло не било действително, тогава как би могло да се извърши над него обрязване? А на съвременен език това означава, че с този акт бил нанесен удар по всички култове, които възприемат Господа като нещо абстрактно, като идея, като духовен идеал и не признават Бога като Личност.

Трето, Господ приел плътско обрязване, за да ни въведе във вътрешното духовно обрязване. Апостол Павел в своите Послания казва: „защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов“ (Гал. 5:6). И на друго място казва: „Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар“ [то ест новият човек] (Гал. 6:15), и още: „Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко“ (1 Кор. 7:19).

Завършил плътския ветх завет, Господ Иисус Христос положил началото на новия духовен, и както ветхият човек трябвало да обреже чувствената плът, така и новият духовен човек трябва да обреже душевните страсти: ярост, гняв, завист, горделивост, нечистота и други греховни желания.

Ветхозаветното обрязване отстъпило място на тайнството Кръщение, чийто предобраз било това обрязване, а Кръщението – това е духовно обрязване. Това еврата към бъдещия живот чрез освобождаване от греховете, защото нищо нечисто не може да влезе в Царството Божие (вж. Откр. 21:27). Кръщението – това е духовно обрязване, това е отхвърляне съчувствието към греха, отвращение към греха и събуждане на чувство за сладост от живота по Бога.

На този ден ние възпоменаваме свети Василий Велики, чиято литургия отслужихме. Тя се отличава особена дълбочина, проникновение  и дълги молитви, дълги песнопения. Василий Велики в изискана богословска форма прославил Господ Иисус Христос като Бог, а сега ние прославяме Бога като Троица Единосъщна и Неразделна, като Бог Единосъщен по същество, Троичен по Лица.

Ще завършва това кратко слово с тропара на празника: „Седящ на огнезрачен престол във висините с Безначалния Отец и с Божествения Твой Дух, си благоволил да се родиш на земята от Дева, непорочната Твоя Майка, Иисусе; затова и си бил обрязан като човек на осмия ден. Слава на всеблагия Твой промисъл; слава на Твоето предведение; слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче“. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев