ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ СЛЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешното Евангелие ни говори за страни, лежащи в тъмнина и смъртна сянка, в които, обаче възсияла голяма светлина. Не се ли отнася това и в наши дни към този свят, в който ние живеем? Оттогава, откакто в Галилея и в приморието на Светата Земя възсияла светлината на раждането, живота, проповедта, смъртта и Възкресението и Възнесение Христови, евангелската вест се разнесла по целия свят, но била възприета толкова различно. За някои тя се оказала нов живот, вечният живот, вече достигнал до тях, вечният живот е вече тук на земята. Но за мнозинството хора – и, да кажем честно: за мнозинството от нас! – тази вест, която е вечен живот за цялата земя, за вселената, станала толкова стройна, приемлива, вдъхновяваща, но, уви, не преобразяваща докрай нашия мироглед.

Нашата страна била покръстена, но не била просветена. И всички ние сме в същото състояние: вестта е дошла до нас, сърцето ни е трепнало, поразила ни е стройността и красотата на Христовото учение, удивителната Му личност, и ние сме влезли в потока на тайнствения живот. Обаче този поток често така ни носи, сякаш ние сме чуждо тяло.

И както тогава Спасителят Христос, излизайки на проповед, се обръщал не към хората, седящи в тъмнина и смъртна сянка, а към този народ, който столетия вече пазел живото и животворящо Божие слово, с призива: Покайте се! – така и сега, словото за покаяние, първото слово на проповедта Христова, е отправено към нас, към тези от нас, които се наричат и считат за вярващи, към тези от нас, които носят името Христово, към тези от нас, по които хората, седящи в тъмнина и смъртна сянка, съдят за Бога, за Неговата победа или за Неговото поражение. Понеже, ако не виждат в нас никакви плодове от Неговата проповед, никакви плодове от Неговите живот и смърт, никакви плодове от тайнствата на Църквата – как могат тези хора, чужди на Христос, чужди на Бога, да Му се домерят, да повярват?

И ето, към нас е отправен този призив: покайте се! Покайте се – това не значи: плачете над себе си, това не значи: скърбете за своето бедствено, наистина бедствено състояние, защото ние сме бедни – не в земно отношение, но бедни по отношение на Царството Божие, лишени от това, което го съставлява. Не, не става дума за това да оплакваме нашата нищета и да скърбим, а за това – с душата си, с всичката си мисъл, с цялото си същество, с цялото си сърце да се обърнем към живота – не към този дребен, жалък, полумъртъв живот, който живеем, а към този поток на живота, който представлява по себе си вечността, Бог. Към нас е отправено този призив и ние ще отговаряме рано или късно за това, че около нас земята все още така страшно прилича на смъртна сянка, на област на тъмнината.

Светлината е възсияла, ние трябва да бъдем нейни носители. Сияем ли в тъмнината? Да се покаем, да се обърнем с лице към Бога, да се обърнем с лице към ближния, с любов, с благоговение да изпълняваме завета Христов, завета на любовта, завета на грижовността, завета на състраданието, завета на радостта, и да донесем в този свят, в който живеем, светлина, живот и радост. Тогава ще се окаже, че сме принесли плодове на покаяние.

Към нас е отправен този призив: Покайте се! Да се покаем и тогава ще стане светло около нас. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев