СЛОВО НА ПРАЗНИКА НА СВЕТИ АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес, братя и сестри, ние почитаме паметта на свети Атанасий Велики, архиепископ Александрийски, един от най-великите отци на Църквата, на богослова, писателя и защитника на Църквата от арианската ерес. Той бил единственият архиерей не арианин в източната част на Римската империя, твърдо противостоящ на архиереите, изповядващи ариансството и на четирима императори - еретици. За своето толкова непоколебимо изповядване на истинската вяра, той бил нееднократно свалян от своята катедра и подлаган на гонения.

Светителят се родил в края на трети век. Още юноша, изучавайки съвременните нему науки в Александрийското Огласително училище, бил доведен от своята майка в храма, при свети Александър, патриарх Александрийски, и отдаден в служение на Бога. Живеейки в послушание при храма, бъдещият светител ревностно изпълнявал Божиите заповеди.

По-късно бил ръкоположен от патриарх Александър за дякон на Александрийската Църква. В този период свети Атанасий започнал да създава своите богословски и духовно-нравствени литературни трудове. След смъртта на патриарх Александър през 326 година, Атанасий бил възведен в сан епископ и наследил Александрийската катедра.

По время на своето архипастирско служение светителят често обикалял из своята епархия, произнасяйки проповеди, изобличаващи ереста на Арий, предизвиквайки с това невероятна ярост у привържениците на тази ерес и затова бил обект на различни клевети и нападки. Император Константин Велики, като видял сериозните разпри, възникващи в лоното на християнската Църква, предложил на свети Атанасий временно да се оттегли от Александрия, и в резултат на това светителят провел в изгнание голяма част от времето на своето архипастирство на Александрийската катедра. В продължение на 46 години, бидейки архиерей на град Александрия, светителят нееднократно бил прогонван от катедрата и после връщан обратно.

Обаче Божият Съд не подминал еретиците: родоначалникът на ереста, Арий, завършил своя земен път, а ереста, ревностно разпространявана от неговите последователи, постепенно започнала да отслабва.

Съгласно житието на свети Атанасий Велики, последните години от живота си светителят изживял мирно и спокойно, посветил това благодатно време на просвещаване на своето паство и утвърждаване на истинското учение Христово. През 373 година, на 76-годишна възраст, свети Атанасий Велики мирно се преставил пред Господа.

Думите на Христос: „Не мир съм дошъл да донеса, а меч…“ - били като червена нишка, пронизваща целия живот и дейност на светителя, говореща за неговото отстояване във вярата, твърдост, постоянство и мъдрост. Изначално се води духовна борба, а полето на битката е сърцето на човека, неговата душа и ум, където дяволът се бори с Бога. Врагът на човешкия род не спи: сражението се води между Светлината и тъмнината, Правдата и лъжата, Доброто и злото. Изборът остава за човека, т. е. за всеки от нас!

По молитвите на свети Атанасий Велики, Господ да укрепи всички нас да бъдме твърди във вярата! Амин!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев