ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 37-МА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил

Днес ние възпоменаваме митаря Закхей. По-нашему, това е митнически служител. А работата на митница развивала в хората не най-добри качества, защото тези чиновници били практически безконтролни. Те сами определяли размера на данъка за превозваната стока и се обогатявали, в мнозинството от случаите напълно безчестно, обирайки преминаващите през митницата. Закхей бил такъв митар, такъв митнически служител и, разбира се, постъпвал така, както и останалите.

Но по удивителен начин Господ избрал този грешен човек – най-напред, защото той се променил, но още и така че да узнае за него целият свят. В продължение на две хиляди години всички знаят за Закхей – по тези думи, които той казал на Спасителя, когато се засрамил от своя живот и своите действия. Закхей молел Господа да му прости и пообещал ва върне на всеки, когото ограбил многократно повече, отколкото е взел.

Понякога хората, притежаващи властови пълномощия, надценяват своето значение, защото мнозина им се подчиняват, мнозина зависят от тях, и губят критическо отношение към самите себе си. Ето най-големият грях на човека с власт – когато започне да се главозамайва и да свързва своето положение не толкова с това, че заема определено място, а със собствената си личност. И ние знаем, че у хората, подчиняващи се на такава житейска логика, се развиват множество пороци.

В днешното евангелско четиво ние чухме за митнически чиновник, който след срещата с Господа радикално променил своя живот и произнесъл удивителните думи: ако някого съм ощетил – всичко ще му върна, ще му дам много повече, отколкото съм взел.

Примерът на Закхей има отношение не само към тези, които имат някакви властови пълномощия, особено в сферата на финансите. Това въобще е картина от нашия живот. Нали този, който е по-силен, който е по-значителен, който е по-влиятелен, нерядко се ползва с привилегии поради своето положение, и невинаги безукорно от нравствена гледна точка. Днешният разказ, преди всичко се отнася за тези, които имат власт над другите и невинаги безкористно я осъществяват. Но както Закхей принесъл покаяние и бил опростен от Господа, така и всеки, който съгрешава, обиждайки другите заради собственото си материално благополучие, трябва, изхождайки от евангелския пример, да помисли и за своя живот: а не е ли настанало време да се обърне в правилната посока, както това сторил Закхей?

Нерядко този, който притежава повече сили, повече влияние, изгражда свои отношения с подчинените, за да има за себе си определена изгода, дори и нематериална. Днешното повествование ни разкрива, че никакво служебно положение не освобождава човека от нравствена отговорност пред другите хора и от отговорност пред Бога. Човек може да заема всякакво положение, но трябва да помни, че даже ако той е над другите, то над него е Бог, нелицеприятният Съдия.

Затова разказът за Закхей е много актуален за всички времена и за всички народи. Да даде Бог този пример да помогне и на нашите съвременници да се ориентират в простите, както изглежда, но едновременно с това трудни ситуации, когато се стремят да постъпват в съответствие с Божията правда и Божиите указания. Във всеки такъв случай на човек се налага да ограничи своите потребности, желания, било то материални или политически. Да даде Бог примерът на Закхей да бъде убедителен за нашите съвременници. За това, разбира се, всеки трябва да отнесе към себе си тази история със Закхей и да се запита: ако аз съм глава на семейството - как се отнасям към децата, към жената? Ако съм началник - как се отнасям към своите подчинени? Това съвсем не означава, че историята на Закхей призовава всички да бъдем мекотели - съвсем не! Този разказ е за съвсем друго. За това, че каквото и положение да заема човек, той никога не трябва да забравя, че се спасява пред Бога не със своето служебно положение, не със своята заплата, не със своята власт, а изключително с изпълнение на Божия закон. И Господ да помага на всички нас, каквото и началстващо положение да заемаме, по-често да си спомняме за Закхей и в съответствие с мъдростта на този евангелски разказ да устройваме своя собствен живот.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев


Източник: 
www.patriarchia.ru