
Скъпи братя и сестри, ние с вас, намирайки се в светлината на празника Сретение Господне, и в църковните песнопения, и в нашите размишления се насочваме към смисъла му и към тези събития, които са залегнали в неговата основа. Ако се замислим – нали става дума не просто за срещата в йерусалимския храм на младенеца Христос и стареца Симеон. Сретение е най-главното събитие не в живота само на стареца Симеон, а това е най-важното събитие в живота на всеки човек, започвайки от Адам и стигайки до хората, които ще живеят в края на времето. За всеки от нас това е най-голямото събитие, което се преживява различно.
Всеки от нас, придобивайки вяра, може да се каже, е преживял среща с Бога. И водейки духовен живот, църковен живот, ние усещаме Неговото присъствие. За един човек срещата с Бога може да бъде подобна на мълния, която го озарява и шокира – така гонителят Савел станал апостол Павел. А за някого тази среща може да бъде в протежение на целия живот, когато става постепенно приближаване, разпознаване на Божието присъствие в неговия живот, но въпреки това неотклонно, убедително и радостно. Ние усещаме Неговото присъствие в различни обстоятелства в нашия живот: и в радостни, а понякога, може би, и в скръбни. Ние можем да преживеем и осъзнаем тази среща и в домашната молитва, и по време на участие в църковните Тайнства. Но най-важното, за което и говори този празник – с думите на отпуста: „Който заради нашето спасение благоизволи да бъде носен в обятията на праведния Симеон“ – това е срещата на човека с Бога в Христа. А всичко, което става с Христос, за което и ни разказва евангелската история, започвайки от Рождеството до страданията, смъртта, Възкресението и Възнесението – всичко това става „заради нашето спасение“, заради всеки от нас. Заради всеки от нас Господ става човек, слиза не само на земята, но даже „в преизподнята на земята“, за да търси падналия Адам, и възхожда на Небесата, откривайки пътя в Своето Царство за всеки от нас.
Струва ми се, че в контекста на тази тема – срещата на човека с Бога в Христа като най- важното събитие в живота на всекиго – може още да поразмишляваме и за тази среща с Бога, която става чрез нашите ближни, когато ние се учим, отново, съгласно Евангелието и в духа на Евангелието, да виждаме в очите на нашите братя и сестри Самия Христос, Самия Господ. Да си припомним евангелската притча за Страшния съд, когато Господ, обръщайки се към праведниците, казва: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен … и жаден бях…; болен… и в тъмница бях, и вие Ми послужихте“ (вж. Мат. 25:34-36). Това е поразително! Евангелието ни поставя лице в лице пред очевидната истина: да послужим на Бога можем, служейки на нашите ближни – на човека, който е край нас днес. А за вярващия човек е очевидно, че в живота няма случайни срещи, обстоятелства, съвпадения. Всеки човек ни е особено близък, особено от нашето обкръжение, но и въобще всеки, който сега е около нас – това е някакъв особен Промисъл Божи за нас, за който ние можем и да благодарим на Бога, и да Му послужим, и да се отнесем към това събитие като към дар, като към възможност да почувстваме Христос в нашия живот и да откликнем на Неговата любов.
Ето такива важни теми ни открива този светъл празник. Нека размишляваме за това. Нека не просто помним за Божието присъствие, а да живеем в това присъствие – светло, радостно, преобразяващо и изцеляващо. Понеже то е невероятен източник на сили и вдъхновение, радост и любов. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев