ПОУЧЕНИЕ ЗА ПРАЗНИКА НА СВЕТИЯ РАВНОАПОСТОЛЕН КИРИЛ, УЧИТЕЛЯ СЛАВЯНСКИ

Версия за печат

В историята минават повече от хиляда години и ни се струва, че вече не може да има нищо ново под небето, освен греховете, защото хората са същите, те не се променят. В същото време през последните векове се появиха нови и различни теории, по-специално теорията за прогреса, която говори за успеха на хората в науките и изкуствата, за регулирането на отношенията между хората по определени правила, за наличие на естествени неотменими права за всеки човек. Всичко това е вярно и в същото време, ако се обърнем към темата за вярата, ще видим, че тя заема в живота на съвременния човек много по-малко място, отколкото в живота, да речем, на средновековния човек.

Тогава хората действително живели във вярата, това може да се каже за мнозина, във всеки случай, за нашите светии. А за какво хората се трудят сега? За пари, за слава или за да се отдадат на собствените си пороци…

Днес Църквата отбелязва паметта на равноапостолния Кирил, учителя славянски, брата на свети Методий. Той бил наистина удивителен човек, когото наричали философ. Бил талантлив, необикновено надарен човек. На какво посветил той своя живот? Заедно с брат си той започнал да съставя славянската азбука и да превежда на славянски език Свещеното Писание, именно на това и посвещавайки живота си.

Каква вяра трябва да имате, каква надежда, как да цените Евангелието, Божественото откровение, за да посветите целия си живот на проповядване на Евангелието в чужд непознат край?

На бъдещия просветител на славяните предричали блестяща кариера във византийския дворцов кръг, но той оставил всичко и станал монах. В трудове, посветени на проповядване на Евангелието, той завършил своя кратък живот.

Хората отдавали себе си на проповядване на вярата, а ние, живеещите в съвременността, не искаме даже да оценим техните трудове. Равнодушни, лениви и порочни – ето какви сме всъщност. Нека отправим молитва към равноапостолния Кирил да изпроси от Господа да обърне към вярата нашите съвременници, да ги просвети със светлината на Евангелието, да го молим и сега да не ни оставя в това служение, на което той посветил целия си живот.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев