А АКО НИЕ СМЕ НЕ ПО-МЛАДИЯТ БЛУДЕН СИН, А ПО-СТАРИЯТ? Проповед в Неделя на блудния син

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! „Искам да бъда самостоятелен“, Не ме учете“, „Аз съм възрастен и сам зная как да постъпвам!“ - колко пъти сме чували такива думи от нашите деца. Колко пъти ние самите сме казвали нещо подобно на нашите родители. Днес, братя и сестри, ние чухме евангелската притча за блудния син. Историята на блудния син – това, всъщност, е обикновена история за много семейства във всички времена в различните народи. Господ Иисус Христос използва този сюжет, познат до болка на всеки човек, за да предаде чрез образите на бащата и синовете дълбок духовен смисъл.

Любящият баща, освен малкия син, имал още един по-голям. В края на притчата именно той става главният персонаж. През цялото това време, когато по-малкият син водел разпътен начин на живот, по-големият останал с бащата. И ето, узнал, че по-малкият син се е завърнал и бащата го приел, по-големият никак не се радва. Дори нещо повече - откровено негодува. И това е също история стара колкото света. По-големият и по-малкият брат. Тяхното съперничество, ревност и завист са видни още в историята за Каин и Авел - двамата първи братя на земята. Кого да разбираме под по-големият брат в тази притча? Тълкуватели са изказали значително количество обяснения, където под по-големия брат се подразбира иудейският народ, а под по-малкия – езичниците, или под по-големия – фарисеите и садукеите, а под по-малкия – митарите и блудниците. Някои даже в образа на по-големия брат виждат ангелите, а под по-малкия – падналия човешки род. Всяко от тези пояснения, безусловно, има право на съществуване и притежава дълбок смисъл.

Обаче, все пак, нека видим в тази притча, преди всичко, нас самите. Не ангели, не иудеи, не езичници, а нас, православните християни. И да прочетем тази притча като история за нас самите. В кого ще разпознаем себе си? Самата притча се чете в една от подготвителните недели към Великия пост. Образът на блудния син присъства и в църковните текстове. И всичко това по естествен начин ни води към това да виждаме в образа на блудния син нас самите. Това ни настройва за важното усещане, че за Бога съгрешаващите си остават деца, чието завръщане очаква любящият Отец. В такъв контекст образът на блудния син става даже привлекателен, а нас самите ни топли мисълта, че колкото и да сме грешили, ще бъдем опростени подобно на блудния син. За това е нужно само „да дойдем в себе си“, да се покаем и отидем при Небесния Отец. Всичко това е така… Но, ако ние не сме по-малкият блуден син, а по-големият? Кой от нас ще види себе си в по-големия син? А нали в този образ е затворена страшна тайна. Тайната на лъжовното синовство, на горделивостта, на не-прощението и зависттта.

Изглежда че, по-големият син винаги е с баща си и се труди неуморно. Пример за преданост и благоразумие. Той всичко върши правилно. Но при всичко това, в него липсва най-главното – няма любов. Ни към бащата, ни към по-малкия брат. Когато по-малкият се завръща, по-големият брат, даже не иска да го нарече брат, но, обръщайки се към бащата, говори за него като за страничен човек: „тоя ти син“ (Лк. 15:30). По отношение пък към бащата – той, по-старшият наследник, трудолюбив и послушен, изведнъж отправя упреци. И така, в личността на по-големия син виждаме не добър и послушен, а самолюбив и завистлив горделивец, който в тайните дълбини на сърцето си също мечтае за смъртта на баща си и да получи цялото имущество. Забележителен детайл. По-големият син не казва на баща си: защо си приел този пияница и прахосник, който вероятно няма да остави навиците си. Той не предупреждава бащата, че неговата милост може отново да бъде потъпкана. Не, най-големият син разкрива това, което наистина го тревожи: ти, казва той на бащата си, „дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си“ (Лк. 15:29). Така ето за какво той мечтае! Ето защо изрича тези думи! Той, всъщност, също иска да се весели с приятели. И ненавижда по-малкия си брат за това, че се весели, а на всичко отгоре е и опростен!

В сърцето на по-големия брат има всичко, освен любов, освен милост, освен искреност. Пренасяйки тази алегория в духовната сфера, нека честно си отговорим на въпроса. Не се ли ядосваме, когато видим, че някой в ​​духовния живот получава дарове почти веднага, а ние, въпреки многото години църковен живот, не. Не се ли измъчваме с мисълта: нечии молитви се сбъдват, а моите не?! И тогава изпадаме в едно наистина дяволско състояние: само външно, не сърдечно благочестие, завист, гордост, самолюбуване, и, разбира се, осъждане.

Братя и сестри! Отново ще кажем: лесно е да се съизмерваме с образ на блудния син, който, в крайна сметка, се проявява като положителен персонаж, тъй като се е разкаял и бил опростен от баща си. Но нека все пак се вгледаме в образа на по-големия син и да се запитаме: „не съм ли аз?“ Мога ли да понеса и наистина да възприема духовните дарования и духовната радост на другите хора? Обичам ли Небесния Отец с цялото си сърце или целия мой така наречен духовен живот е само начин за себеутвърждаване, за да докажа на другите и дори на самия Бог, че съм по-добър от другите. И именно аз ли съм достоен за Божиите дарове и милости?

Нашият Господ Иисус Христос казва на Своите ученици: „В дома на Отца Ми има много жилища“ (Ин. 14:2). В този бащин дом има място за всеки, който идва и моли любящия Отец. Но ще смогнат ли всички, обитаващи дома, да живеят в мир и съгласие в този дом? Нали има толкова разногласия между хората, толкова различия. Разбира се, ще смогнат, но само тези, които са готови да се променят до основа, до сърцевина, до корен. Небесният Отец никого няма да изгони, но аз съм уверен, че мнозина и сами не ще пожелаят да влязат в Дома на Отца. Както и в днешната притча, когато бащата приемa в дома по-малкия син, по-големият „се разсърди, и не искаше да влезе“ (Лк. 15:28), така и мнозина, привидно праведници, но всъщност себепоклонници, не ще пожелаят да живеят под един покрив с тези, които те са презирали, ненавиждали, на които са завиждали и над които са се превъзнасяли. И затова, не влизайки в Дома на Отца, ще останат отвън, в пълен мрак, където ще бъдат разяждани от своята злоба и нарцисизъм (ср. Мат. 8:12; Мат. 22:13; Мат. 25:30).

Братя и сестри, нека не стоим отстрани, а да влезем в Дома на Отца и без завист и лицемерие да споделим радостта на всеки човек, който като нас някога се е върнал при Небесния Отец. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев