ПОХВАЛА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Човешкият живот, братя и сестри, е пълен с горести и скърби, душата е угнетявана от безбройни житейски мъки, тялото често е обременено от болести, сякаш напомняйки ни, че не е далеч денят, когато ще отидем да дадем отговор на Праведния съдия Бога за всички наши дела? И затова може ли сърцето ни да не се развесели, да не се зарадва, когато чуем или, по-точно, си спомним, че имаме милостива и любвеобилна Застъпница, утешаваща скърбящите, изцеляваща болните, укрепяваща малодушните и, най-важното, постоянно ходатайстваща пред Господа за нашето вечно спасение. Тази Застъпница, тази Ходатайница е Божията Майка и Майката на всички християни, Пречистата Дева Мария.

И не само хората с техните лични скърби, но и цели народи и страни пазят паметта за дивните чудеса на застъпничеството на Божията Майка за тях във време, когато всяка човешка помощ била вече безсилна.

В наши дни гласът на вечността почти не се чува, шумът на големите градове и политическите неуредици, шумът на съвременния живот с неговата суета го заглушава. Но, по Божията милост, спасяващи се има и днес. И сега хората – ту един, ту друг, се пробуждат от греховния сън, прибягват към Бога с отворени сърца, принасят покаяние за целия свой без Него изживян живот. Как, по какви неведоми за нас пътища, идва при нас спасението ни, кой ни пази, кой умолява Правдата Божия да ни потърпи още, да не ни накаже за нашите беззакония? Навярно, за мнозина от нас това така и ще си остане тайна, която ще узнаем едва когато се освободим от оковите на тази плът, оставили грешния и многоскръбен свят.

Но понякога още и в тукашния живот по непостижими за нас причини Божият Промисъл благоволява малко да повдигне тънката, но непроницаема завеса, скриваща от нас другия свят. И тогава ние виждаме Кой ни милва и пази, Кой се грижи за нас така, както не може да се грижи за децата си и най-нежната, най-грижовната майка. Тогава разбираме, че Пречистата Дева Мария и по ден днешен не ни оставя, но винаги е с нас, както Тя е обещала това и на скърбящите за нейното напускане на земята апостоли.

Обаче не само те са редки щастливци, на които се открила по някакъв осезаем начин грижата на Богородица за тях, но и всички ние трябва несъмнено да вярваме, че няма такъв грешник, няма такъв човек, идващ при Бога, за когото Божията Майка да не се е застъпвала, когото тя, сякаш хванала го за ръка, да не е довела в Божия храм. Защо? Понеже над всички нас без изключение тя простира своя Божествен Покров, защото за всички без изключение се моли тя, стояща пред Небесния Цар, и никой не е лишен от нейната милост и любов, нито един човек, стига самият той да не се е вкаменил, да не е умрял душевно, да не е отхвърлил докрай всяка Божия грижа за себе си.

Но не само в своите скърби и горести трябва да се обръщаме към Божията Майка, не само от сърдечно утеснение да въздишаме към нея със сълзи на съкрушение. Не, но с благодарност за всичките й благодеяния – знайни и незнайни, станали и тези, които, навярно, ще станат, нека възпяваме Пречистата Дева с дивна хвалебна песен, с умиление сърдечно възклицавайки към нея: „Радвай се, Невесто Неневестная!“

И да се надяваме, че Царицата не ще презре нашата смирена похвала, но ще бъде милостива към нас и ще ни сподоби с тази радост, която тя от цялото си любящо майчинско сърце желае на всеки от нас. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев