ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПЪРВА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ, ТЪРЖЕСТВО НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Версия за печат

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи братя и сестри! Днес отбелязваме Тържеството на Православието, което било установено от Светата Църква в VIII век, когато била победена ереста на иконоборчеството. С това Тържество на Православието не приключило съществуването на ересите и разколите – те продължавали да възникват и продължават и до ден днешен. Но тези продължаващи човешки разделения и заблуждения не могат да изменят Божествената истина, която бива неизменна, чиито носители са верните чада на Църквата Христова. Затова и отбелязваме Тържеството на Православието, което е универсалната правда, с чието име ни се явява Сам Господ. А какво може да бъде по-неизменно от Самия Господ, от вярата в Него? Тази вяра следвали светите апостоли, тази вяра следвали апостолските мъже, първите мъченици Христови, Божиите светители, преподобните, всички тези, които принадлежали на истината, които считали за необходимо със своя живот, със своето слово, мисли и чувства да споделят истината, чието име е Иисус Христос.

Изминали първата седмица на Великия пост и отбелязващи днес Тържеството на Православието, трябва ясно осъзнаем, да изясним за себе си, че ние сме призовани да споделим победата с Христос, призовани сме да явим чрез себе си тази победа. Победа над греха в личния живот, победа над греха в семейния живот, за да няма никакви разделения в семейството между мъжа и жената, децата да бъдат възпитавани по достоен начин в православната вяра, да познават своите духовни и национални традиции, да бъдат приучвани към любов към Отечеството.

А как можем да приучим нашите деца към любов към Отечеството, ако в нашия семеен живот не проявяваме такава любов и Бог знае какви разговори водим в нашите семейства, а децата ни слушат тези разговори? А насочваме ли стъпките си към храма Божи тогава, когато имаме възможност за това или в неделния ден? Нашите деца виждат всичко това: те виждат нашето равнодушие към Бога и към нашия личен духовен живот, те виждат нашата безучастност към живота на другите хора и биват завладени от греха. И после ни става срамно за тях, за съжаление, доколкото схващаме, че не сме взели участие във възпитанието на нашите деца, че сме виновни за това, че те не вършат добри дела.

Днешният празник на Тържеството на Православието е много добър повод да сравним нашият личен начин на живот с това, което бихме могли да бъдем в Христа. Всички ние трябва да се срамуваме, че не съответстваме на тази любов, която Господ проявява към нас. Ние не отговаряме с взаимност на Неговата Божествена Любов. Той ни опрощава нашите грехове в тайнството на изповедта, Той отново и отново ни  възвръща в духовното пространство, пространството на Църквата Божия, но ние, за съжаление, не сме Му благодарни за това. Ние сме неблагодарни за тези милости, които Той ни дава през живота, а нали животът също е дар Божи. Затова, събуждайки се сутринта, ние трябва да благодарим на Бога за това, че ни е даден този ден, даден ни, за да явим чрез себе си Божия образ, с действията си да потвърдим своето отношение към Бога, към ближните, към Отечеството.

Нека днешния празник и тези трудове на великите угодници Божии, които полагали живота си за чистотата на вероучението на Църква, за чистотата на духовния живот, за подвига на любовта към Бога, ближния и към Отечеството, нека те да бъдат за нас пример за подражание, и да изминем дните на Великия пост без да се отдаваме на леност, да се борим с греха и да демонстрираме победата на нашия Господ Иисус Христос. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев