СЛОВО НА БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лк. 1:38).

Тези думи свидетелстват за дълбокото смирение на Божията Майка, за нейната покорност на Божията воля. От нейното смирение и покорност на Бога започнало спасението на целия свят, защото именно от нея се родил Христос, Който изкупил греховете на света, избавил ни от вечната смърт, дарувал ни вход за Райските Двери.

Бог, като Милостив и Човеколюбив, нежелаещ грешниците да погинат, „Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1Тим. 2:4), никога не насилва волята на човека. И нашето спасение зависи само от взаимното съгласие, от взаимодействието между Бога и човека. И ако Бог иска всички ние да се спасим и всички хора да достигнат до познание на истината, тогава и ние трябва да придобием такава духовна нагласа, та да отговорим с думите на кротката покорна Божия Майка: „Да ни бъде според Твоята света воля!“ И тогава спасението ще се извърши по взаимното съгласие на Бога и човека.

Скъпи братя и сестри! Майката Божия през целия си земен живот пребивавала в нищета, в нужда, пребивавала в неизвестност, но това не я смущавало, защото любовта към Бога и смирената покорност на Божията воля я покривали с неизразима благодат, укрепявайки я през цялото й земно странстване.

И даже в страшния момент на сърдечни мъки, когато видяла пригвоздения към Кръста Свой възлюблен Син и наш Бог Иисус Христос, тя не крещяла и не раздирала в безумие своите дрехи, и не искала, викайки: „Свалете! Свалете от Кръста Сина Ми! Опомнете се! Опомнете се хора, Той не е виновен!..“ Не, Божията Майка стояла до разпятието с

дълбоко смирение, превъзмогвайки голямата сърдечна майчина скръб и болка. С наведена глава, тя се молила в сърцето Си: „Ето рабинята Господня, нека ми бъде според Твоята воля, Боже!“

Колко много в този земен, скръбен живот не ни достига такава нагласа на смирена кротост и покорност на волята Божия! Колко често ние с вас роптаем срещу едни или други обстоятелства, колко често ни връхлитат житейски скърби, които подобно на огромни и страшни вълни на житейското море ни потапят в големи страдания и преживявания. И често в подобни моменти от нашите уста се изплъзват такива думи: „За какво, Господи? За какви грехове изпращаш едно и друго?..“

Възниква ропот и в душата и в сърцето, възниква негодувание, ропот срещу Самия Бог, ропот срещу обстоятелствата, скърбите и лишенията. Колко не ни достига в тези минути в тези мигове покорност на волята Божия! Как се помрачават умът и сърцето и не ни дават да произнесем думите на смирената молитва: „Ето рабите Господни! Да ни бъде според Твоята воля, Боже!“

Да се смирим под крепката ръка Божия и да благодарим, да благодарим денем и нощем за скърбите и за радостите, за сълзите и утешенията, да благодарим за всичко, което ни се изпраща от Бога.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев