ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

Версия за печат

Църковните празници, свързани с името на Господа и Спасителя, нямат в своята основа реални тържества по време на Неговия земен живот. Събитията, празнувани от нас, почти винаги ставали в тишина, понякога в скърби, а ако пък и в слава, както Преображението на Тавор, нали и то не било съпроводено от народно празненство – народът оставал встрани от всичко свързано с тържеството на Спасителя. И само едно събитие от Неговия земен живот станало празник за народа – същото, което днес отбелязваме, Неговото тържествено влизане в Йерусалим.

Това станало, защото народът бил поразен от чудото, което извършил Спасителят. Той възкресил от мъртвите човек, който почти четири денонощия се намирал в гроба, т. е. в погребалната пещера. Когато Господ заповядал да вдигнат камъка от гроба, присъстващите казали: „Не трябва, вече четвърти ден е в гроба, ще смърди“. Но ние знаем, че този човек, вече претърпял тление, излязъл от гроба жив. Какво могло още повече да потресе съзнанието на хората? Нищо! Разбира се, именно с Този, Който могъл да призове мъртвите към живот, се свързвала и надеждата на тогавашните жители на Йерусалим за това, че този Човек, навярно, е и Месията. А кой друг? Кой може да възкреси смърдящ покойник? И затова народът посрещал Спасителя, и, както е казано в Евангелието, хвърляли палмови клонки под нозете Му, постилали своите дрехи, т. е. посрещали Го като завоевател, завръщащ се след бойна победа. Но победителите яздели на бял кон, с пурпурна мантия, с оръжие и злато; всеки се стремял да покаже, че той е герой, победител, избавител на народа. А Господ искал да покаже съвсем друг образ на спасителя, на този, който реално избавя света, печелейки не военни победи, но най-важната победа – над греха, над нещастията, скърбите, болестите и над всичко това, което грехът е внесъл в човешката природа. Господ влиза в Йерусалим, въпреки че Го приветстват като победител, като прост поклонник – не на бял кон, а на осле, показвайки със Своя вид, че не Му е нужно такова поклонение, не такова поклонение е нужно на Бога.

И ние знаем, че Господ Иисус Христос, тържествено посрещнат като чудотворец, като Този, който извършил нещо, което никой от хората не е извършвал, съвсем скоро загубил не само почитта, но даже уважението от страна на йерусалимляни, и най-вече – от страна на духовните водачи на израилския народ. А това станало, защото Господ показал друг образ на Месията, от когото Израил вече не можел да очаква никакви блага – ни избавление от римляните, ни господство над другите, ни богатство, ни, може би, най-главното – освобождаването на Йерусалим. Оказало се, че влизането в Йерусалим не било знак, че Господ отговаря на земните, политически очаквания на израилтяните.

Обаче именно това събитие – влизането на Спасителя на осле в Йерусалим – ние така тържествено възпоменаваме в навечерието на празника на Светата Пасха, защото знаем какво станало след това. Ние знаем за страданията и смъртта на Спасителя, ние знаем за Неговото възкресение от мъртвите, ние знаем за слизането на Светия Дух върху апостолите, а чрез тях – на цялата Църква. А ако ги нямаше тези събития, тогава не се знае би ли съществувал светът или не, защото християнското слово преобразило и политическото мислене, и философията на живота, и много други неща, че то било поставено в основата и на междуличностните, и международните отношения.

За съжаление, не всичко това, на което Господ е учил и на което Светата Църква продължава да учи, повтаряйки Неговото слово, се възприема от съвременните хора. Точно така, както и по това време не всички жители на Йерусалим приели Господа: някой Го приел, а някой не; някой тръгнал след Христос към кръста, а някой викал „разпни го“. Господ оставя на човека свободата на избор и, ако Го последваме, тогава ще постигнем най-високата цел в живота. Преди всичко ще придобием духовен, интелектуален смисъл на живота, нали ако няма вечен живот, тогава и земният живот се лишава от смисъл. Понякога питаме невярващи хора: „Ето, вие ще умрете, в какво е смисълът на вашия живот?“ Обикновено казват: „В децата, в бъдещето“. Странен отговор. А кой знае какво ще стане с децата, какви ще станат те? Кой знае какво ще стане в бъдеще? Особено, ако ти не си направил нищо за това бъдеще, ако си живял без Бога!

Днешният празник ни помага да разберем много неща. Той ни помага да разберем в какво е смисълът на нашия живот, каква е нашата цел, за какво живеем, защо трябва да възпитаваме нашите деца във вярата, защо трябваме да се обичаме един друг. Всичко това ни се открива в тази велика мъдрост, разкрита ни от Господа, Чието смирено влизане в Йерусалим днес празнуваме. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев