СЛОВО НА ВЕЛИКИ ВТОРНИК

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи братя и сестри, на този ден ние възпоменаваме последната проповед на Спасителя в Йерусалимския храм, която съдържала притчите за данъка на кесаря, за възкресението на мъртвите, за Страшния съд, за десетте девици и за талантите.

В продължение на два дни, започвайки от Велики понеделник, на богослужението звучи  удивително красивото песнопение: „Се Жених грядет в полунощи, и блажен раб, егоже обрящет бдяща… (Ето, Женихът идва в полунощ и блажен е този раб, когото намери да бди)“.

Безусловно, под образа на жениха ние разбираме Самия наш Господ и Спасител Иисус Христос, защото женихът символизира радост, веселие, пълнота на щастието; с неговото идване започва тържеството на живота, пълнотата на човешкото битие. Така е било в иудейската традиция, така е и в наше време.  В това време хората пребивават в особено измерение на човешкото щастие, което се проявява в децата, в любовта, във взаиморазбирателството, те са заобиколени от особен свят.

Светата Църква, използвайки образа на жениха, ни казва, че Царството Божие в лицето на Спасителя е вече с нас. Обаче има едно условие: "И блажен този раб, когото намери да бди". Това означава, че щастие намира този, който посреща този Жених, бидейки бдителен и не пропуснал момент на срещата.

Оказва се, случва се така, че в очакване тържеството на нашата вяра, в очакване на Жениха, започваме да дремем, а понякога и заспиваме.

Образът на спящото странстване е много характерен за нашия живот. Това е време, когато ние прекарваме дните си неосъзнато, сякаш едновременно присъстващи и отсъстващи, когато ни се струва, че нашите молитви са лишени от отговор, а обръщането ни към Бога - напразно, защото душата ни е празна. Поради разсеяност и духовен сън ние постоянно се намираме в състояние на дрямка, отвличат ни външни фактори. Хората, които сънуват, прекрасно разбират, че сънуването – това е набор от образи, които мозъкът възкресява в нашето съзнание. За една нощ човек може да бъде навсякъде. Това присъствие на нереалност в реалния свят, за съжаление, е свойствено за нашия живот.

Но Църквата чрез своите песнопения ни призовава към дълбока съсредоточеност, особено в началото на Страстната седмица, когато Господ отива на волни страдания. Тя ни напомня, че важно е да не пропуснем главното, скрито зад външни прояви, и да се насочим по-дълбоко, към вътрешното, към съдържателното.

В тези свети дни важно е да сме съсредоточени и твърдо да отстояваме вярата в Христа. Да преминем заедно с Него през всички изпитания, започвайки от Йерусалимския храм, през мрачните часове в Гетсимания, предателството, страданията на Голгота, и даже през ада, за да посрещнем Светлото Възкресение с чисти души

Желая ви мирна, спокойна и молитвена Страстна седмица. Нека Светлото Христово Възкресение ви срещне в радост, любов и сърдечна съсредоточеност.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев