ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Версия за печат

Скъпи братя и сестри, поздравявам ви с празника Велики четвъртък и установяването на Тайнството Причастие! През всички времена Господ ни е дарувал възможност да бъдем причастници на Тайната вечеря Христова и да се причастяваме с Неговите Кръв и Тяло.
Днес в евангелското четиво апостол Матей разказва как Господ два дни преди еврейската Пасха пребивавал във Витания и и се установил в дома на Симон прокажения. Обикновено никой не общувал с прокажените хора, не били изгнаници. А Господ Иисус Христос решил да остане в дома на такъв човек.
В този дом идва и някаква жена-блудница. Тя външно не била болна, но нейната душа била изранена от греха. И тя си казала в себе си: „Щом Той не се погнуси от прокажения, тогава и от моята прокажена душа няма да се отвърне“.
Тази жена идва с алабастрен съд, пълен със скъпоценно миро и изляла благовонната течност на главата на Христос. Ние виждаме как жената, свързана от тежък грях, не просто се покаяла и получила опрощение на греховете, но и влязла в чина на мироносиците. Господ казал: «като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение“ (Мат. 26:12). Тя станала с това най-първата мироносица, която помазала Неговото Тяло.
И за нас е важно да помним, че всеки каещ се човек, решил да измени своя живот, има възможност не само да се изцели от греха, но и да бъде удостоен със святост.

Когато жената-блудница изляла мирото на главата на Спасителя, всички ученици възроптали, казвайки, че това скъпоценно благовоние можело да бъде продадено, а получените пари да се раздадат на бедните. Христос пък им казва: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате“ (Мат. 26:10-11). То ест Той моли Своите ученици да не осъждат жената. И никой от дванадесетте, освен Иуда, не я осъдил.

Неговата душа, поразена от греха, окончателно се е осквернила. Той отишъл при първосвещениците, за да му дадат пари, а той, на свой ред, да им предаде Христос. Забележете, нали всички знаели как изглеждал Христос, нали Той всеки ден поучавал в храма. Затова първосвещениците искали именно тайно, не пред народа, да заловят Христос, за да Го осъдят и после убият. Иуда влязъл в техния план и през нощта предал Спасителя.
Ние виждаме как човек, вътрешно съгласил се с греха, и външно го извършва. Всеки човек, когато престане да се бори с греха, не очиства своето сърце от греховното поражение, предава душата си на греха, който я обвръзва все по-здраво и все по-здраво. И после извършва грях.
Но Господ не оставя Иуду, Той на мига му предлага Своята помощ. Господ не го изобличил пред другите апостоли. Отой само казал, че знае, че един от тях е предател, този човек могъл, чул такивна изобличителни думи за себе си, да отиде и да се покае.

А когато жената-блудница излива на главата Му миро, Господ казва: «като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение“ (Мат. 26:12). Много от нас имат познати, към които ние таим неприязън, които не обичаме. Но ако ни кажат, че днес е последният ден на този човек, днес той е жив, а утре ще умре, тогава, ной-вероятно, ще го изтърпим този ден, няма да да му причиняваме болка, да изричаме обидни думи. Възможно е, ние даже да се променим душевно и да простим обидите.
А Иуда, чул, че скоро Христос ще умре, че скоро ще бъде Неговото погребение, не се променил душевно.
И в нашия живот Господ прави всичко, за да се променим. Но страшната е силата на човешката свобода. Това е голям и страшен дар, с който човек може да отхвърли своето спасение. Когато избира спасението, тогава получава святост, а когато го отхвърля, избирайки греха, получава вечна смърт, което станало и с Иуда.
Нека винаги да се стремим да се променяме душевно, да очиствнаме душата си от греха. Нека се стремим да не изпадаме в робство на греха и да станем причастници на Тайната Вечеря Христова. Господ да ни помага да бъдем причастници на Светите Тайнства Христови. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев