ПРОПОВЕД СЛЕД ЧЕТЕНЕТО НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ЕВАНГЕЛИЯ

Версия за печат

Днес ние четохме дванадесетте Евангелия за страданията Христови, та още веднъж да преживеем всичко това, да го обмислим, да го запомним. Когато се отдадем на пасхалната радост, да помним с цената на какъв Живот и с цената на каква смърт ни е дарувано това ликуване, дарувана ни е надежда за вечен живот, голямата радост да бъдем чада Божии, голямото щастие да имаме възможност за усъвършенстване, възможност за борба с греха и очистване от греховете, възможност със силата на благодатта да станем хора, стремящи се в своя живот към богоподобие. Всичко това е станало възможно само с живота и смъртта на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Който Сам проживял нашия човешки живот, който Сам през Своя Собствен Живот изпитал всичко това. За Него се казва: „Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне“ (Евр. 2:18). То ест Той знае нашите беди, знае нашите болести, знае нашите трудности, знае нашето бреме в борбата с греха и помага на тези, които едва вървят и даже пълзят по този път. Господ никога не ще остави този, който се безпокои за това, което в живота е нужно, необходимо, за това, което е от Бога заповядано. Ако човек се безпокои, ако човек скърби, ако човек вътрешно се разкайва, ако човек вътрешно съжалява, тогава, може би, всички тези преживявания и цялата негова вътрешна скръб ще му се вменят вместо дела. Историята на светата Църква свидетелства неведнъж за това, че каещи се блудници и разбойници ще ни изпреварят по пътя към Царството Божие.

Безчислени са примерите, а и много други свидетелства ни говорят за това, че човек току-що решил да застане на пътя на покаянието, току-що решил да изправи своя живот и Господ вече му вменява това като изпълнено. Стига само да не изпада в леност, стига само да не се отчайва за своето спасение, стига само да не се оправдава и да не стоварва своята вина върху живота, върху времето, върху обстоятелствата, върху жената, децата, брата, свата и пр.

Съвсем малко време остава до този ден, когато цялата Църква ще ликува на този велик празник на Светлото Възкресение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. За да оставят тези свети дни, дните на Страстната седмица, дълбока следа, дълбок отпечатък върху почвата на нашите сърца, за да не разпръснем, за да не разпилеем напразно тези духовни сили, тези дарове на благодатта, които Господ ни дава, да не ги разтворим в суета, в излишно бърборене, в прекомерна грижа, трябва да прекараме тези свети дни в молитва, в усърдно четене на Свещеното Писание, особено препрочитайки отново и отново последните глави на Евангелието, които разказват за страданието и Възкресението на нашия Господ. Последните три глави и на четиримата евангелисти говорят именно за това, за страданията, спасението и Възкресението на нашия Господ.

Помогни ни, милостиви Господи, да проведем тези оставащи последние дни и часове в бодрост на духа, без леност, без униние. Да ги проведем с предусещането за този велик и неизречен Дар на Спасението чрез смъртта и чрез Възкресението, което ни е дарувал на всички милосърдният Господ и когато настъпят тези празнични дни в нашето ликуващо сърце да звучи само едно: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже!“. Така че, като огън в сърцето, да гори тази благодарствена молитва за този велик подвиг на любовта, който Господ изминал заради тебе и заради мен. За да не остане нашето сърце безчувствено, да не остане каменно, а напротив да възприеме тази частица от Божествената любов, за която ни е свидетелствала цялата тази Велика четиридесетница, целият Велик пост. В отговор на това макар и малко, но нещо трябва да се раздвижи в нашите души и сърца, та да пожелаем и да се възпламеним макар и нещичко в този живот да направим за Бога, дори една хилядна част от това, което Той е направил за нас. „Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?“. Какво достойно за Него да принеса? Само любящо сърце, за което Господ ни казва: „Сине, дай ми сърцето си“. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев