СЛОВО СЛЕД ПАСХАЛНАТА ВЕЛИКА ВЕЧЕРНЯ

Версия за печат

Христос Воскресе! 

Днес ние отново чухме евангелския разказ, в който свети апостол Иоан Богослов описва явяването на възкръсналия Господ на учениците. В този удивителен момент радост изпълнила сърцата на всички, обаче апостол Тома не бил с тях. И ето, той не вярва на думите на тези, които са видели Бога и казва: „ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Ин. 20:25).

Евангелист Матей разказва как Господ се явил на Своите ученици. Някои са Му се поклонили, а някои се усъмнили. Защо човек, срещнал се с Възкръсналия Христос, не вярва? Какви доказателства са му нужни, за да приеме Христос в своя живот?

Иудеите призовавали към знамения и чудеса, но тяхното недоволство никога не утихвало. И макар Господ да изцелявал болни и възкресявал умрели, това било недостатъчно. Какво чудо още е нужно на човека? В света има много доказателства за Божието битие. Например, ако биха изчезнали лекарите или сътрудниците на полицията. Ние сме привикнали, че можем във всеки момент да се обърнем за помощ. Без лекарите смъртта би започнала да коси народа, без обществения житейски порядък животът би се превърнал в беззаконие. 

Нека се опитаме да си представим това, което даже е невъзможно да си представим. Ще премахнем Бога от своя живот. Няма да има нито Църква, нито свидетелство, нито памет, която да ни напомня за Него. Какво ще стане с човечеството? То ще се превърне в хаос, който сам себе си ще разруши. Тези прости размишления показват, че нашият свят е Божиите ръце.

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8). Но кои са тези хора с чисти сърца? Това са тези, които се стремят да посветят своя живот на Господа. Ние не можем да Му принесем скверни или нечисти жертви, нашата жертва трябва да бъде съвършена. И това е процес на самоотдаване на Бога, за който говори в своята молитва свети Филарет, митрополит Московски: „Принасям се в жертва на Тебе. Отдавам се на Тебе. Нямам друго желание, освен желанието да изпълнявам Волята Ти“. Когато човек откликва на Божията любов със своята собствена любов и посвещава своя живот на Спасителя, принасяйки Му своята жертва, той проявява това чрез дела на милосърдие, на грижа, на постоянна връзка с Него чрез молитвата. 

Този опит привежда хората към истинската вяра. Да вярваш в съществуването на Бога не е толкова сложно, много по-важно е да Му се довериш, да приемеш Спасителя в своя живот. Това изисква усилия и постоянна връзка с Бога чрез молитвата.

Събрали се днес тук, ние вярваме в това, че Господ съществува. Слушайки евангелските слова и удивлявайки се, че апостол Тома не искал да повярва, макар да бил един от преданите и любими ученици на Господа, ние трябва да избягваме същите грешки. От нашия скромен, макар и неголям, но искрен опит ние трябва да свидетелстваме за светлината на Възкръсналия Господ и за самия факт на Неговото възкресение, защото без това събитие нищо не би станало.

Желая ви, скъпи братя и сестри, придобиване на жив опит от общение с Бога и да станем продължители на апостолското дело, свидетелствайки пред света за победата на Христос, нашия възкръснал Господ и Спасител. Нека нашата вяра да крепне с всеки ден, нашите молитви да бъдат укрепени с тази вяра, а животът да стане богат и прекрасен благодарение на връзката ни с Бога, откриваща пред нас нови хоризонти. Нека благодатта и радостта от Неговото Възкресение да изпълни нашите сърца и да насочи нашия живот от земното към небесното. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев