НЕДЕЛЯ ТРЕТА СЛЕД ПАСХА, НА СВЕТИТЕ ЖЕНИ-МИРОНОСИЦИ

Версия за печат

Денят на жените-мироносици в Православната Църква е празник, посветен на жената- християнка. Именно жените-мироносици показали безстрашие, вяра, любов и много удивителни добродетели, но повече от всичко – любов към Христа. Светите отци наричат добродетелта на любовта съвършенство на съвършенствата. Тази добродетел е необичайно удивителна по своите свойства. Всъщност, природата на любовта е непостижима: тя е сякаш гост от този идеален и прекрасен свят, към който подсъзнателно се стреми нашата душа, но който в своята пълнота и съвършенство е още недостъпен за нас. Едно от забележителните свойства на любовта е това, че тя установява тайнствена връзка между любящите същества, така че техните чувства и желания започват да се предават един на друг от разстояние.

Библията често употребява образа на любовта между жениха и невестата като подобие на любовта между Бога и хората. Особеност на християнската любов – това е способността да обичаш другия с чиста любов. И това качество се ражда в човека именно от Светия Дух, за което свидетелства апостол Павел, казвайки: „Плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра…“ (Гал. 5:22). Да обърнем внимание, че любовта на жените-мироносици се оказала по-силна от страха и смъртта, по-силна от заплахите, по-силна от ужаса пред всяка опасност, и там, където разсъдъкът, убеждението не спасявали учениците от страха, любовта на жените-мироносици преодоляла всичко… Ветхият Завет ни говори за силата на това чувство: „Положи' ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността - люта като преизподня“ (Песн.8:6). Само тази добродетел е способна да се бори със смъртта и да я победи.

Всеки, който пожелае да придобие основата на тази християнска добродетел, ще се сблъска с неопределеността на пътя. Християнската добродетел любов не само изисква да преодолеем своя егоизъм, но и да видим множеството различни препятствия, които правят подвига за придобиване на тази добродетел, както изглежда, почти невъзможен. Тази трудност разрешава апостол Павел. Той ни дава възможност в своето послание до Коринтяни не само да разберем точните свойства на тази добродетел, но и да видим от какво са обусловени нейните външни свойства, а също да видим нейното наличие в себе си: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…“ (1 Кор.13:4-8). И така, който иска малко да разбере и да придобие тази добродетел – трябва да започне да се вслушва внимателно в своето сърце и да се постарае да види – има ли в нас нещо от това, което е изброил апостол Павел. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев