ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ЧЕТВЪРТА СЛЕД ПАСХА, НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес чухме евангелието за това как веднъж нашият Господ Иисус Христос отивал в Йерусалим и минавал покрай къпалнята при Очи порти, наричана Витезда или Дом на милосърдието. В тази къпалня имало човек, който 38 години бил разслаблен, т. е. парализиран, не можел самостоятелно да се движи и се нуждаел от странична помощ. Господ, като го видял, попитал: «Искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене“ (Иоан 5:6,7). Тук се намирали хора, които били болни от различни болести и понякога Ангел Господен слизал в тази ктъпалня и раздвижвал в нея водата. Който пръв влизал в къпалнята след раздвижването на водата, оздравявал от всяка болест.

Господ с една дума изцелил разслабления, казвайки: „Стани, вземи одъра си и ходи“ (Иоан 5:8). И този разслаблен тутакси станал, взел своята постеля и тръгнал като че ли никога не е бил болен.

Този случай станал преди две хиляди години и какво отношение има той към нас? Сега са други времена, но неслучайно в този пасхален период Църквата е постановила да се чете това евангелско четиво, защото ние всички сме разслаблени. И не само телом, но с душата, разума и волята. Човек, намирайки се такова разслабление, не е способен да изпълнява нито Божиите заповеди, нито да върши някакви добри дела, нито да живее според Божия Закон. Такъв човек не може да противостои на своите желания и прищевки, които твърде често са греховни и противни на Бога. И ето, намирайки се в такива разслабления, ние всички се нуждаем от Божията помощ, както и евангелския разслаблен, но „си нямаме човек“.

В Овчата къпалня имало много хора, които се намирали редом с този разслаблен, но той си нямал човек. Така и ние с вас виждаме около нас много хора и често се надяваме да получим от тях някаква помощ, подкрепа, внимание, но не намираме, защото, както и тогава, така и сега всеки мисли само за себе си, за своите проблеми и нужди. Затова ние се оказваме без тази помощ. И тогава човек осъзнава, че никой не може да му помогне, освен Бог. Когато се надяваме на своите сили, на себе си или на други хора, които, както ни се струва, са длъжни да ни помогнат, да ни окажат някакво милосърдие и са проявят към нас състрадание, ние, в крайна сметка, осъзнаваме, че освен Бог никой не може да ни помогне. И, ако разберем това и стигнем до този извод, тогава ще ни се открие Божията любов, която винаги е готова да ни се притече на помощ, както на този евангелски разслаблен.

По принцип, всичките наши болести ни спохождат заради греховете ни и заради нашето непослушание на Бога.

Един монах много често боледувал, но се случило така, че в продължение на година не се разболял нито веднъж. И тогава той започнал да скърби и плаче заради това, че Господ го е забравил и не го посещава. Получава се, че болестите и немощите ни вразумяват и ни помагат да се избавим от нашите страсти и грехове. Те ни отрезвяват и ни дават да разберем какви сме и кои сме.

Когато Господ срещнал разслабления в храма, Той му казал: „Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо“ (Иоан 5:14). Какво за нас може да бъде по-лошо? Вечните мъчения, които очакват тези, които не са живели според Божия Закон, които вечно ще се мъчат заради това, което са натворили на земята. Ето какво по-лошо може да очакват тези, които живеят в страсти, грехове, пороци и отхвърлят Бога.

Затова, когато идваме на изповед, ние молим Господа за прошка, чакаме от Него милост, помощ и даваме при това обещание да се въздържаме от своите грехове. Ш трябва да помним, че всячески трябва да се пазим от греха, за да не се случи с нас нещо по-лошо. Да се помолим на Господа Той да дойде и със Своята милост и всесилна благодат да ни помогне, да ни изцели от нашата духовна и телесна разслабленост. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев