ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

Днес чухме думите на празничната стихира: „Възнесъл си се в слава на Елеонската планина, Христе Боже, пред Твоите ученици и седнал отдясно на Отца, като изпълни всичко с Божеството Си, и им изпрати Светия Дух, просвещаващ и укрепяващ, и освещаващ нашите души“.

Възнесение Господне е една от тайните на домостроителството на спасението, която превъзхожда чувствения опит на човека, тъй като е свързана с изпращането на земята на Светия Дух. В книга Деяния ние намираме потвърждение за това събитие в думите на апостолите. Православното осмисляне на духовността изхожда именно от този факта. Христос основал Своята Църква на земята, открил новото учение за тайната на спасението, посочил пътя на молитвата в дух и истина. И затова, когато питат възможно ли е спасението без духовен живот, самият факт на слизането на Светия Дух и обновяването на човешката душа става невъзможен без духовен живот. Вярата, в която няма обновяване на душата, е безплодна и пагубна. За нас е важно внимателно да проверяваме много истини, включително вярата, чрез учението на светите отци. Свикнали сме да чуваме, че човек се нуждае от вяра и добри дела, за да се спаси. Вярата се разбира от мнозина като мислено приемане на факта, че Бог съществува. Но това в никакъв случай не е вяра. Приемането от ума на факта за съществуването на Бог не е вяра.

Как се появява вярата в човека? Нека чуем какво казва свети Игнатий Брянчанинов. Той посочва друг източник на вяра, а не просто съгласие, че Бог съществува: "Този, който не осъзнава своята греховност, своето падение, своята погибел, не може да приеме Христос, не може да повярва в Христос, не може да бъде християнин. Каква полза от Христос на този, който е едновременно интелигентен и добродетелен, който е доволен от себе си, който се смята за достоен за всички земни и небесни награди?" По-нататък светителят разяснява, че началото на обръщането към Христа се заключава в осъзнаването на своята греховност, на своето падение. Само в такава ситуация човек осъзнава нуждата от Спасителя и пристъпва към Него с покаяние. Опитът за свободно и дръзко запознаване с Божия закон често дава отрицателен ефект. Причината за това е фактът, че "умното" (както казва светецът) или просто рационалното изучаване на Библията не очиства човека от страстите, а те, развивайки се свободно, развиват в него самонадеяност, умъртвяват душата му, като по този начин го правят неспособен да възприема и преживява Бога и убиват вярата в него.

И в реалния живот ние виждаме това, за което свети Филарет Московски казва: „Как можем да търсим вяра в нашите действия, когато често не й даваме място в съзнанието си? Ако въображаемата ни вяра не ни излекува от гнилостта на душата ни, не ни избавя от мъртвите дела, нито от текущото непостоянство на сърдечните въжделения, тогава трябва да признаем, че вярата, която ни е провъзгласена от Христос, все още не ни е известна. И ние трябва още веднъж да преразгледаме основите на нашата вяра и условията, при които вярата, водеща към спасение, може да възникне в човека“.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев