ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Ежегодно в първата неделя след празника Петдесетница Църквата отбелязва паметта на всички светии, които са се подвизавали с добрия подвиг на земята, запазили са вярата и възлезли на Небесата, където намерили вечно упокоение, вечна радост и получили „царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа“ (Прем. 5:16).

Ежегодно Църквата ни призовава не просто да прославим в псалми и духовни пения всички светии, отвека на Бога угодили, но и да се замислим за своя живот, да си припомним, че и всеки от нас е призован към святост, всеки от нас трябва да стане свет, „защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост“ (1 Сол. 4:7): „Бъдете свети, защото Аз съм Господ, (свет) Бог ваш“ (Лев. 20:7).

Такава голяма задача стои пред всеки от нас. Такава е целта на нашия живот. И как да постигнем тази цел? Какви велики дела трябва да извършим?

Няма нужда да правите нещо велико. Всичко е просто.

Според праведния Йоан Кронщадски всички светии се обръщат към нас със следния призив: „Стремете се неуморно към бъдещото Царство, наши по-малки братя, както ние се стремяхме; нека никакви препятствия по пътя към спасението да не ви спират, както нищо не е спирало нас; бъдете мъжествени, твърди в борбата с вашата ленива и грешна плът, с примамките на измамната, мимолетна светлина, с хитростите на невидимия враг дявола, помнете постоянно, че Царството Небесно се придобива с усилия и само тези, които упорито го търсят, ще го наследят (вж. Мат. 11:12).

Всички светии, живели по различно време и в различни страни, „от всички племена и колена, народи и езици“ (Откр. 7: 9), просияли с различни подвизи, единни в едно: те с добрия подвиг се подвизавали, вярата опазили и Господ, праведният Съдия, ги увенчал с венците на правдата (вж. 2 Тим. 4:7-8).

Светостта на всеки от нас зависи от това как приемаме житейските обстоятелства, които често не ни радват. Обаче Господ не ни е обещавал в този свят непрекъсната радост и безгрижие. Житейското море е бурно море, където не винаги има спокойствие, но по-често - ужасни бури, бури, които се опитват да потопят лодката на нашия живот. Животът ни е изпълнен с много скърби, болести, греховни изкушения. В това житейско море няма да имаме покой, докато не завършим това плаване в тихото пристанище на Царството Божие. И, разбира се, лодката на живота ще претърпи крушение - човек сам няма да се справи с урагана, ако няма вяра в Бога, доверие в Бога. „За християнина дори насрещният вятър може да бъде благоприятен: подчинението на волята Божия го примирява с най-тежките, най-горчивите ситуации” казва св. Игнатий Кавказки.

Ако бъдем винаги „мъжествени, твърди в борбата със своята ленива и грешна плът, с примамките на измамната, мимолетна светлина, с хитростите на невидимия враг дявола“, ние ще станем свети, ще получим в Царството Небесно „венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат“ (Иак. 1:12).

Светиите, чиято памет молитвено празнуваме, са винаги близо до нас и веднага, ако се обърнем към тях с жива вяра, те ще ни подкрепят, няма да ни позволят да потънем в свирепите вълни на този живот, ще ни помогнат да станем свети, за да можем и ние да стоим в „божествения облак” при Престола Божий, казвайки: „Благословение и слава, премъдрост и благодарение, чест и сила и могъщество на нашия Бог вовеки веков! Амин (Откр. 7:12).

Превод: Иконом Йоан Карамихалев