ПРОПОВЕД ЗА СЛАВНИТЕ И ВСЕХВАЛНИ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Олег Шльонов

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи братя и сестри! Навярно, трудно е да се намерят по-различни хора сред апостолите от Петър и Павел. Обаче ние празнуваме тяхната памет заедно. И сега ще се постараем да разберем защо. Ако се замислим – нашата Църква е създадена с трудовете на тези двама апостоли. Да, Църквата Христова наченала своето съществуване на празника Петдесетница. Но нашата Църква, съвременната, която преминала през вековете, в която живее Дух Свети е създадена действително, с вярата на апостол Петър и трудовете на апостол Павел.

За вярата на Петър свидетелствал Сам Христос. И ние днес чухме думите от Евангелието: „…и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16:18). А за трудовете на апостол Павел на Литургии бе прочетен текст от Апостола: „Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.
Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;
три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;
много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,
в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.
Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.
Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?
Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.
Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа. В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му“
(2 Кор. 11:23-32). Разбира се, това е само малка част от всичко това, което сторил апостол Павел. И ние знаем, че именно с неговите трудове Църква излязла зад иудейските предели. Понеже първоначалната проповед на апостолите била отправена към единоплеменнииците. И само апостол Павел казал, че „в Христос няма нито елин, нито евреин“. Имало спорове. Но в крайна сметка апостолският събор решил, че е необходимо да се проповядва и на езичниците. И когато погледнем какво са направили апостолите, започваме да разбираме, че Господ действа в този свят чрез човека, чрез неговите ръце, неговите очи, чрез неговата творческа дейност.

Колко пъти сме ставали свидетели на чудеса, извършвани от лекари. А колко чудеса са извършили учените! И как понякога човек се спасявал от унинието, отчаянието, буквално на ръба на самоубийството... И изведнъж една случайна среща, разговор с любим човек променя живота му, дава му надежда и човек се обръща. Има много примери за Божието действие в този свят чрез хората. Но трябва да разберем, че Господ действа и чрез нас. Ние също можем да станем пратеници на Божието Провидение, ние също можем да станем чудо за този или онзи човек. И когато говорим на някого за Христос, за Неговата Църква – това също е Божият глас, който преминава през нас към човека. Митрополит Антоний Сурожски веднъж казал, че човек не може да дойде при Христос, ако в очите на другия човек не види Светлината на Царството Небесно. Тези думи показват, че човек също идва при Бога чрез човека. Свети Августин е казал в древността, че „Бог не ни спасява без нас“, не спасява човека без човека. Затова ние трябва творчески да градим живота си в този свят, защото това е Божието благословение. Да, вярата е нашата основа, както основата на Църквата е вярата на апостол Петър. Но нашето спасение, нашата дейност – както в обикновения живот, така и в Църквата, трябва да се възпламенява от този подвиг на апостол Павел, като гледаме какво е извършил и разбираме, че Бог действа чрез него. Дяволът също действа в този свят с човешки ръце. Пази, Боже, да станем играчки в замислите му срещу човека! С това се обяснява злото в този свят. Много зло се върши от дявола, това е несъмнено. Но злото се върши чрез човешки ръце.

Нека помним това, братя и сестри. Нека се опитаме да станем проводници на Божествената благодат. Нека се постараем да придобием Светия Дух, така че чрез нашите ръце, чрез нашия глас, чрез нашите думи и очи Господ да се докосва до сърцата на другите хора, за да им помага чрез нас, за да станем ние наистина съсъди на Светия Дух. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.hram-rx.ru