РУСКИ ЙЕРАРСИ ЗА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА, КОИТО ОТПРАВЯ ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ

Версия за печат

"Съвременната Църква – казва Калужският и Боровски митрополит Климент (Капалин) – всеки ден се сблъсква с едни или други плодове на прогреса. Това се случва в научно-техническата сфера, културната, обществената. Начинът на мислене на човека стремително се изменя. В потока на тези изменения все повече е временното и все по-малко вечното. Не е работа на Църквата да дава научна или политическа оценка на новите житейски явления, възникващи под влияние на прогреса.“

Според патриарх Кирил Руската православна Църква никога не е отхвърляла научно-техническия прогрес като такъв. Но Църквата, отбелязва митрополит Климент е задължена да даде нравствена оценка от гледна точка на Христовото учение, имащо вечна ценност. В частност, особено внимание Църквата следва да отдели на цифровизацията, роботизацията изкуствения интелект, дълбоко навлизащ в нашия живот. Изследвайки, тя не трябва да изпада в двете крайности. Преди всичко, напълно неправилно би било да махне с ръка и да каже: «Църквата не се занимава с това». Църквата се занимава с всичко, което занимава умовете и сърцата многомилионни маси хора. Освен това е недопустима и безогледната ретроградност. Ние не можем да кажем: «Всичко това са душевредни нововъведения, Църквата ги осъжда!" Техническите открития са резултат от действието в хората на дар Божи, т. е. на талант за научна работа. Те понякога принасят безусловна полза на обществото. А вредата, която те също така могат да принесат, е свързана с неразумното или направо злонамерено използване. С нож можеш да отрежеш хляб, с нож може и да намушкаш човек. Точно така е със най-сложните информацион технологии: способни са силно да облекчат живота, но също така са способни да станат оръдие за оскърбление, ограбване, даже убийство, ако попаднат в престъпни ръце.

А според епископ Теоктист (Игумнов) развитието на високите технологии, свързани с изкуствения интеллект (ИИ), само по себе си не може да бъде предмет на изобличение или възторг - всичко зависи от това, в чии ръце се намират и как се използват. От битова гледна точка те вече са получили широко разпространение, и потребителите така или иначе се сблъскват с тях постоянно. Изкуственият интелект съвсем не е някакъв електронен аналог на човешкия интелект. Това е набор от алгоритми, които под контрола на недобросъвестен човек могат да станат оръдие за манипулация на човешкото съзнание, в това число и в масови мащаби.

Очевидно е, по мнението на руския патриарх Кирил, че изкуственият интелект в обозримото бъдеще ще оказва още по-съществено влияние върху всички сфери на живота: икономика, държавно управление, образование, медицина, култура и бит. Според експерти бъдещите трансформации ще бъдат мащабни. Тези изменения не трябва да подриват основните ценности на човешкото битие. Вярата, любовта, свободата, отговорността, семейните ценности – това са основите, които не подлежат на подмяна или нещо повече на отмяна при всякакви технологически трансформации.

Особeна тревога предизвиква възможната дехуманизация на междуличностните и обществени комуникации. Още сега мнозина избират комуникацията с машината вместо общение с човека. Това е и разбираемо: използването на машината за комуникация може да бъде по-ефективно, несъмнено по-бързо, а понякога и по-наситено със смисъл от човешкото общение. Например, известно е, че хора общуват с изкуствения интелект като с личен психолог, търсят от него съвет и мнение. Но не следва да забравяме, че природата на човека и природата на обществото предполагат на първо място връзка на човека с човека. А ако тази връзка се разкъсва, обществото деградира или даже изчезва, нали самата дума "общество" е от същия корен с думите "община", "общение". Какъв ще стане светът, в който ще живеят хора, загубили способност да общуват един с друг и, следователно, способността да обичат, прощават, състрадават?

Това вече е богословска тема, защото с изчезването на тези качества и тези способности на човека, човечеството ще премине границата, отвъд която вече не е възможно да се различава доброто от злото; и именно загубата на тази способност означава настъпването на ерата на Антихриста. Как може да дойде Антихристът, това олицетворение на злото? Само ако хората загубят способността да различават доброто от злото и приемат злодея като велик водач и наставник. Затова ние, като християни, сме призвани днес да разпознаем надвисналата опасност и на богословски език, на езика на Църквата да формулираме отговор на това опасно предизвикателство.

«Съвременната наука дава на човек фалшивото усещане, че той „знае всичко“ и „може всичко“. Трансхуманизмът, насочен към радикално усъвършенстване на човешката природа, е склонен да възхвалява човека като способен да се усъвършенства сам и следователно да надмине своя Творец. Духовната опасност от трансхуманизма се крие в отричането на Бога и самообожествяването“ – подчертава митрополит Климент (Капалин).
Всякакви опити за обявяване на изкуствения интелект за морален субект, тоест човек, който не само взема решения самостоятелно, но и носи отговорност за тях, включително етична отговорност, са категорично неприемливи за църквата. „Тези, които възпяват неограничения научен и технологичен растеж са сигурни, че човекът има какво да научи от машината, че предимствата на изкуствения интелект са ключът към оцеляването на грохналото човечество. В тези гласове може да се чуе толкова много неверие във възможностите на човешката личност, притежаваща подобие Божие, толкова много арогантност и късогледство, че човек неволно си спомня строителите на Вавилонската кула“, отбелязва митрополит Климент (Капалин).

На Църквата подобава ролята на нравствен страж. Обгърната от мъдростта на вечността, тя стои между човечеството и пропастта и удържа тези, които са отишли ​​твърде далеч, които лекомислено поставят собственото си благополучие и самия живот, както и благополучието и живота на своите ближни, на ръба на пропастта. Църквата никого не тормози, нито пък забранява нещо. Но тя има правото и задължението да предупреждава за грешки, допускани прибързано. Прогресът не бива да се спира и това е невъзможно. Трябва обаче да се вгледаме внимателно в проблема за цената на едни или други изменения, които се случват в нашето общество. Именно в този контекст трябва да се обсъждат проблемите на изкуствения интелект.