ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА БЕСНОВАТИЯ В ГАДАРИНСКАТА СТРАНА (проповед в Неделя пета след Петдесетница)

Версия за печат

Влизайки в Гадаринската страна, или според другото й название, Гергесинска, Господ изгонил нечистата сила от двама бесновати. И по тяхна молба Той разрешил на същата тази нечиста сила да влезе в стадото свине, което веднага побесняло и се хвърлило от височината в езерото и се удавило.

Тук трябва да отбележим няколко обстоятелства. На първо място, по-рано случаите на бесноватост били много явни, очевидни за всички. Но имало случаи и на не много явна бесноватост, която се изразявала по друг начин.

Тогава областта Галилея и нейните жители, въпреки че били евреи, били силно презирани от другите евреи. Те често се срещали с езичници и вече не спазвали толкова стриктно Мойсеевия закон. Често го забравяли, пренебрегвали и дори правели това, което им било забранено, защото яденето на свинско месо или отглеждането на свине било забранено от Мойсеевия закон.

За тях това било изгодно и заради изгодата, те погазвали закона Божи, даден чрез Мойсей. Затова и Господ ги наказал с това, че разрешил бесовете да влязат в тяхното стадо свине, та чрез материални щети да ги вразуми. Обикновено, тъмната сила завладява човека тогава, когато започва да се забравя и потъпква Божия закон. Колкото по-силно е такова погазване, презрение и пренебрегванe, толкова с по-голяма сила, или в по-големи мащаби, се проявява бесноватостта.

И сега съществува бесноватост. Тя се проявява в колосални мащаби, но сега тя е прикрита под такъв благовиден покров, че хората не забелязват това.
Не служи ли цялата ни съвременна цивилизация на същия този сатана? Нима всички условия на съвременния човешки живот не водят до това да се угоди не на Бога, а на сатаната? Ето защото сатаната няма нужда сега открито да проявява бесноватост, няма нужда открито да показва силата си, защото човечеството изпълнява собствената му воля напълно доброволно, а понякога дори без да осъзнава какво прави! Целият ни технически прогрес е насочен към това да сниши човека духовно до най-ниското ниво.

Ако знаем, че диваците например са станали такива в резултат не на прогрес, а на регрес, т.е. на упадък, на слизане на човека от по-високо ниво към по-ниско, тогава все пак можем да отбележим, че тези диваци имат култура, имат някои ценности. Освен това, те все още притежават някои дарове на природата, които са били характерни за един непокварен човек.

Съвременният човек, ползвайки се от всички блага на тази цивилизация, се отдалечава от природосъобразния начин на живот, от естествения живот. Следователно, цивилизованият човек е загубил тези дарове, с които природата го е надарила, или тези закони, които са вложени в нея от Господ Бог. Той вече няма онази реална органична връзка с природата, над която е бил поставен за господар, и затова природата най-накрая е излязла извън неговия контрол. Цялата ни технология е насилие срещу природата, поквара на природата, изкривяване на природата. На всички ни е известно на каква катастрофа е подложено човечеството в резултат на системното, ирационално издевателство на природата около нас

За човека е свойствено, загубил Бога, да разрушава абсо­лютно всичко. Да наврежда на самия себе, на своя собствен живот, на всичко, което го заобикаля, и на бъдещото поколение.
Интересно е да отбележим, че там, където говорят за свобода на човека, за пълна свобода, всъщност водят човека към закрепостяване. Там, където говорят, че човек трябва да бъде освободен от тежестта на физическия труд, там той още повече се заробва.

Нашата цивилизация ни води в същото това Гадаринско езеро, където било низвергнато стадото свине. И човечеството натам се стреми. Ние не трябва да самозалъгваме с надежди, не трябва да надяваме розови очила за бъдещето, което идва.
Хората, попаднали на стръвта на така наречената цивилизация, не само забравят за културата, но и я губят. А когато загубят културата, те губят и чувството за духовен смисъл, духовната интуиция и стават подобни на животни, а след това достигат до състояние на звероподобие. И трябва да се каже, че когато човек достигне такова състояние, тогава животните се оказват много по-добри от него.

Ето защо завръщането към културата е толкова важно и така нужно, за да се усвоят всички духовни ценности, които възвисяват човека, които правят него самия много крупна и голяма ценност. Осъществяването на тези духовни ценности води човека до истинско господство тук на земята.

Човек става истински господар на земята едва тогава, когато придобие истинска духовна култура.

Сега тази култура вече не съществува. Можем да се храним само с това, което ни дава миналото ни, с нашите корени, които са с хилядолетна давност. Сега, ако се присадим към тези корени, тогава, разбира се, няма да загубим културата си, а ще я придобием. С тази придобивка, с Божията помощ, ще намерим онези пътища, които са необходими за нашето духовно израстване. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев