ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри! Празникът Преображение - това не е просто възпоменание на евангелската история, случила се преди две хиляди години. Преображение, ако може така да се каже, е нашата житейска програма. Православието се нарича от някои богослови религия на Преображението. Действително, Бог всекиго от нас, по думите на апостол Петър, „ е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2:9). Същото казва апостол Павел: „постъпвайте като чеда на светлината“ (Еф. 5:8). Свети апостол Иоан пише, че „Бог е светлина“ (1 Ин. 1:5). Това значи, че да бъдем чеда на светлината, трябва бъдем чеда Божии и да живеем като чеда Божии. Нещо повече, Църквата вярва, че всеки православен може да стане причастник на Божествената светлина и да Го лицезре така, както апостолите по време на Преображението. Колко различни свидетелства има в патериците и житията на светиите, разказващи за подвижници, намиращи се в светлина. Техните имена са безбройни. Чрез активна вяра, за всеки от нас е открита възможността да се намираме в Бога като в Светлина: Бог, бидейки Светлина по природа, се проявява в светлината по подражание, както Първообразът в образа“ - твърди преподобни Максим Изповедник. То ест пребивавайки в Бога, ставайки причастни на Него (ср. 2 Петр. 1:4), ние сами ставаме светлина. Затова нашият Господ Иисус Христос, който е „истинската светлина“ (Ин. 1:9), и „светлината на света“ (Ин. 8:12), Сам казва на Своите апостоли: „Вие сте светлината на света“ (Мат. 5:14) и заповядва на всичките Си ученици: „тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).

Може да се зададе въпроса, а къде са тези християни, къде са тези подвижници, които са се удостоили да съзерцават Божествената Светлина и сами са станали светлина по подражание? Защо те не светят като свещ, поставена на свещник? (ср. Лк. 8:16). Апостол Павел, поучавайки християните, пише, че Бог просветил светиите с познание „на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам“ (2 Кор. 4:6-8). И така, макар светиите вече да са станали причастни на в Бога в този живот, те запазват великата благодат, която са получили в немощните съдове на човешката природа, и за да съзрем славата Божия в тези „глинени съдове“, ние самите трябва да започнем да се преобразяваме. Ето защо хората толкова често виждат в Църквата, в църковния живот, в праведниците само външното, само слабото, само „пеещ прах“, защото „няма да видят с очите си, нито да чуят с ушите си, нито да разберат със сърцето си“, защото „сърцето им е загрубяло“ (Мат. 13:15).

Апостолите на планината Тавор успяха да видят Преобразения Христос, защото самите те бяха преобразени. И затова, за да видим светостта, светлината и благодатта на църковния живот през дебелината на външното, слабото, преходното, ние самите трябва да започнем да се преобразяваме и да „ходим в обновен живот“ (Рим. 6:4). Да се въздигаме постепенно към Бога, да пречистваме ума и чувствата си, да укрепяваме волята в добри дела – това е пътят към нашата лична трансформация. И нека Господ по този път ни избави „от всяко зло дело и ни опази за небесното Си царство“ (2 Тим. 4:18), за да можем ние, заедно с множеството апостоли и праведници, да Му отдаваме слава, почит и поклонение за вечни векове! Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев