ВЯРАТА, КОЯТО ПОБЕЖДАВА БУРЯТА (слово за Девета неделя след Петдесетница)

Версия за печат

„Маловерецо, защо се усъмни?“ (Мат. 14:31)

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Възлюбени в Господа братя и сестри, днес се събираме, за да размислим върху силата на вярата – тази вяра, която ни води през бурите на живота към Христос. Евангелският разказ за ходенето по водите ни показва как апостол Петър, въпреки страха и съмнението, тръгва към Спасителя. Днес, когато сме изправени пред бурите на несигурност – икономически трудности, разделения между хората и тревогите на бързо променящия се свят – тази история ни напомня, че вярата е нашият път към Бога. Нека се замислим как и ние можем да вървим към Него, дори когато вълните на живота ни заплашват.

Евангелието ни разказва как учениците, изпратени от Христос да преминат Генисаретското езеро, попадат в буря. Вятърът бушува, вълните заливат лодката, а те – макар и опитни рибари – се оказват безсилни. В този момент на страх и безпомощност Христос идва при тях, вървейки по водата, и им казва: „Не бойте се, Аз съм.“ В тези думи отеква Божието обещание: „Не бой се, защото Аз съм с тебе.“ Господ винаги е близо, дори когато ни се струва, че сме сами. Вдъхновен от Неговото присъствие, апостол Петър моли: „Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Тебе по водата.“ И когато Христос казва „Ела“, Петър прави немислимото – излиза от лодката и тръгва по вълните. Тази смелост ни напомня за Авраам, който се довери на Бога, когато бе призован да принесе Исаак в жертва. Но когато Петър поглежда към вълните, съмнението го обзема и той започва да потъва. Тук ясно виждаме, че вярата често се преплита със слабост, както е писано: „Силата Ми в немощ се проявява.“ В мига на отчаяние Петър извиква: „Господи, спаси ме!“, и Христос мигновено го хваща за ръката. Съмнението на Петър не е далечно за нас. Подобно на апостол Тома, който се усъмни във Възкресението, но после изповяда: „Господ мой и Бог мой!“, Петър се учи чрез своята слабост. Господ не го упреква сурово, а го пита с обич: „Маловерецо, защо се усъмни?“ Това е покана и към нас – да се доверим на Бога, дори когато бурята ни плаши. Както е писано: „И в сянката на смъртта да ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мен.“

Възлюбени в Христа, днес всеки от нас плава в своята „лодка“ в житейското море. Бурята може да бъде икономическа нестабилност – когато цените растат, а доходите не достигат, както виждаме през годините. Може да е самотата, породена от прекаленото потапяне в социалните мрежи, които често ни отдалечават от истинското общуване. Или пък страхът от бъдещето, когато новините ни заливат с тревожни вести за глобална несигурност и промени. Подобно на Петър, ние често разчитаме на собствените си сили, опитвайки се да се справим сами. Но Евангелието ни приканва да излезем от зоната си на сигурност и да тръгнем към Христос. Представете си млад родител, който се бори с финансови затруднения, за да осигури най-необходимото за децата си. Той полага всички усилия, но в един момент усеща, че силите му не стигат. Когато се обърне към Бога с молитва : „Господи, помогни ми!“, намира не само изход, но и вътрешен мир.

Братя и сестри, нека се вдъхновим от апостол Петър, който, макар и колебаещ се, тръгна по водите към Христос. В днешния свят, изпълнен с тревоги и бурни промени – от материални трудности до лични съмнения – нека не се страхуваме. Защото Спасителят е с нас. Както пророк Илия чу „полъха на тихия вятър“, така и ние да се вслушаме в Божия зов и с вяра да тръгнем към Него. Нека в моментите на изпитание помним, че Христос е близо и очаква нашия вик: „Господи, помогни!“ С тази вяра – вярата, която побеждава бурята – нека се стремим към Царството Небесно, с увереност, че Господ ни подкрепя във всяка трудност. Амин.