ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

Скъпи братя и сестри, поздравявам ви с празника Успение на Пресвета Богородица!

Според Преданието, Божията Майка е живяла достатъчно дълго след Възнесението на Сина си Иисус Христос. Тя е била свидетел как християнството се разпространявало по света.

И веднъж, когато се е молела в Гетсиманската градина в Йерусалим, ѝ се е явил Архангел Гавраил. Той е възвестил на Божията Майка за предстоящата ѝ земна смърт.

Чувайки тези думи, Пресвета Богородица се е изпълнила с радост и, завръщайки се у дома, е започнала да се готви за отпътуването си от земния живот.

Тя е разказала за това на апостол Йоан Богослов, който, както знаем, се е грижел за Божията Майка след разпятието на Иисус Христос.

По чудесен начин Господ е събрал всички апостоли по това време. Новината за предстоящата смърт на Божията Майка ги е потопила в скръб, но Самата Божия Майка не унивала. Напротив, Тя се е зарадвала на предстоящата среща със своя Син и Спасител. Апостолите били насърчени, утешени и по този начин станали участници в тихата радост от предстоящата среща със Спасителя.

Съвременният човек, след като научи за предстоящата си земна смърт, например, поради болест, започва да унива.

Но след като се замисли, всеки от нас разбира, че смъртта винаги е неизбежна.

Най-често човек започва да се суети, пренасочвайки цялото си внимание към земното имущество, с което трябва правилно да се разпореди. Колкото по-близо е смъртта, толкова повече расте безпокойството.

Подобно състояние на объркване, понякога униние и отчаяние, обаче, е следствие от греха.

Когато праведниците умират, те си тръгват от живота умиротворени. В тях няма страх от неизвестността, защото Господ е край тях. Праведникът е посветил целия си живот на Бога и в момента на напускане на земния живот той чувства Божието присъствие. Това му дарува радост още тук, на земята.

Съвсем различна е съдбата на беззаконника. Колкото повече смъртта се приближава до него, толкова по-отчетливо той усеща разпада на сушата си. Толкова по-силна тревогата му и толкова по-дълбоко е отчаянието.

Разбира се, никой от нас не може да изпита в същата степен онази дълбока и необикновена радост в момента на смъртта, каквато е изпитала Божията Майка. Защо? Защото не сме опазили душата и тялото си от греха, както е направила Божията Майка от самото си раждане.

Господ обаче ни дава възможност да се поправим - да се покаем и да променим живота си, да изгладим всички грехове и да станем участници в праведен живот.

А за това е нужно да полагаме усилия, да се научим да се борим със страстите и греховните стремежи. Ние сме призвани да се стараем да служим на Бога по всякакъв възможен начин.

Почти всеки ден е посветен на честването на една или друга икона на Божията Майка. А събитията от Нейния живот си спомняме много рядко: Нейното Рождество, Влизане в храма, Благовещение и Успение.

В Свещеното Писание практически няма споменавания за тези събития. Само благодарение на Свещеното Предание от първите векове на християнството знаем за тях.

Божията майка е прекарала живота си в кротост, доброта и тишина. Тя не се е опитвала, казано на съвременен език, да се саморекламира.

Обаче в тази скромност и тишина се е явило на всички нас Божието величие.

Ние с вас трябва да се стремим в това да подражаваме на Богородица, т. е. не да се стараем да се изтъкваме, а прекараме живота си в смирение, винаги да ходим пред Божието лице.

Ние трябва да се стараем да угодим не на хората, а на Бога. Всеки човек може да мисли за нас всичко, каквото си иска, на всички не можеш да угодиш. А на Господа да угодиш е възможно.

Ние сме потопени в суета, все мислим как да изглеждаме така, че да ни забележат, да ни заобичат. А при това забравяме за най-главното – за това как във всяка ситуация да постъпваме първо според Божията воля.

Нека всичките ни дела да бъдат преизпълнени с памет за Бога. И така, пребивавайки в богоугождение, да се сподобим да станем причастници на Царството Небесно.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев