ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 12-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи в Христа братя и сестри! В днешния неделен чухме евангелското четиво за богатия юноша. По времето на Христос и още повече в наше време рядко се среща млад и богат човек, който би спазвал Божиите заповеди, най-вероятно това не е била негова заслуга, а духовно наследство, предадено му от родителите му, които са го възпитали правилно в благочестие. Приближавайки се до Иисус, този търсещ спасение човек се обърнал към Него като към известен проповедник и учител, а че това е Христос, той едва ли е знаел. Самият Господ Иисус Христос поканил този юноша да го последва и да стане Негов ученик, но привързаността към богатството свързала волята, ръцете и краката на юношата, така че той мълчаливо се оттеглил и по този начин отхвърлил призива на Христос.

Богатството, взето само по себе, не е зло, но отношението към него прави човека или добродетелен или грешен. Всеки от нас има богатства материални, душевни или духовни, и от това как се отнасяме към тях и как се разпореждаме с тях, зависи нашето спасение.

Днешното Евангелие е адресирано директно до всеки от нас, независимо дали сме богати или бедни. Можете да не притежаваме скъпи вещи и пари, а да имаме за съкровище не Бог, а нещо земно и да сме силно привързани към него, например кола, смартфон, дрехи, страст към науката, музиката, здравето, спорта, работата или нещо друго, което обичаме повече от Бога. Нашето богатство е това, към което са насочени нашите мисли, чувства и воля, то ни отделя от любовта към Бога и ни прави роби на страстите. Душата ни притежава енергията и силата на любовта, която в идеалния случай трябва да бъде насочена към любов към Бога и ближния. Ако насочим тази енергия на любовта към земното, към щенията и желанията на нашата воля, в нас няма да остане място за Бога, като не намираме утеха в земното, душата ще е лишена от щастие и ще страда в празнота и униние, оставайки без божествена благодат. Как можем всички ние да се спасим и да наследим Царството Небесно, когато сме толкова богати на страсти и привързани към света? Евангелието и светите отци ни казват, че с помощта на духовната и физическа милостиня, извършвана заради Христос, можем да придобием Царството Божие и да наследим спасение. Да, милостинята е помогнала на мнозина да се спасят и да прекрачат през райските двери, но не можем да се спасим, надявайки се на някакви добри дела, извършени от нас, и на усилието на нашата воля. Господ ни, спасява не заради нашите дела и заслуги, а по великата Си милост и любов към нас. Христос чака нашето покаяние, Той желае да живее в нашето сърце, а докато то е нечисто и пълно със страсти няма как Той да се всели него, трябва да се потрудим да го очистим. Попитали един старец как да се спасим, той казал: „ с изповед и причастие“, а друг старец подвижник на същия въпрос за спасението започнал многократно да повтаря молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“, „Пресвета Богородица, спаси ни“, показвайки с това, че е възможно да се спасим, ако постоянно се молим. Помогни на всички нас, Господи, да оставим нашите богатства, всички привързаности, които не ни дават да вървим след Христос към съвършенството и да се спасим. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев